История

Котката в сравнение с кучето е била опитомена значително по-късноПървите сведения за това датират от III хилядолетие пр.н.е., презкойто период египетските фараони предприемали грабителски походисрещу някои богати на злато и слонова кост африкански страни.Една от тях била Нубия, откъдето била пренесена дивата нубийскакотка, смятаща се за родоначалник на днешното многомилионнородословие домашни котки. В древния Египет котката била свещеноживотно - обявена за богиня на Луната, плодородието и плодовитостта(наречена Баст и изобразявана с котешка глава). В древни египетскипаметници са открити много балсамирани мумии и статуетки на котки.Култът на египтяните към това животно се основава на факта, че тястанала главно действащо лице в борбата срещу мишките и плъховете,които дотогава безнаказано унищожавали големи количства храна.Много по-късно опитомената котка попаднала в Азия и Европа.Отглеждане Днес котката е едно от най-отглежданите домашни животни,което се обяснява с факта, че почти не изпуска миризма и притежаваприродна чистоплътност. Тя лесно се приучава на ред и хигиеннинавици в дома. Достатъчно е на определено място да се постависандъче с пясък (или ваничка, постлана с вестници) и малкото котеняколко пъти да се постави там. В бъдеще то винаги ще ходи понужда на това място. Що се отнася до къпането - това е постояннозадаван въпрос. Отговорът е, че тя не бива се къпе много често(най-много веднъж на 1-2 месеца). Котката е изключителночистоплътно животно, което поддържа в изрядно състояние козината си,като я лиже всекидневно. Чрез лизането на козината тя изпълнява идруга важна функция - набавя си жизнено важните лецитин и витаминиот групата В. При честото къпане те се отмиват и не винаги могат дасе усвоят от организма на животното.Хранене Важно условие е още от млада възраст котетата да се приучатна най-разнообразна храна и да не се разглезват само с месо и риба -любимото им ядене. Препоръчват се тестени продукти, супи, редки каши,плодове и зеленчуци, които са богати на витамини. Много полезни самлечните продукти, които може да се дават заедно с хляба или във видна каша. Котката трябва да се храни 2-3 пъти дневно, а малките по-често.Тези животни са много чувствителни към развалена храна - отказват да сехранят, получават се храносмилателни разтройства, диария, вялост и другинеразположения. В такива случаи трябва незабавно да се смени храната ида се потърси помощ от ветеринарен лекар

Растителни деликатеси

Много често котките обичат да си похапват стайни растения, но те могат да бъдат отклонени от тях, като им се предложат други растителни “деликатеси”. Много търсени за тази цел са препаратите, съдържащи валериан. Те с голямо удоволствие гризат котешка мента и подъбиче. Но най-евтино и лесно е да им се предложи котешка трева, която се предлага в зоомагазините. Котките не бива да имат достъп до някои растения, които са абсолютно отровни за тях. Такива са стайните растения коледна звезда, филадендрон, аспарагус, дифенфахия, орхидея, кала, карамфил, теменужка, бръшлян и мирабилис. От градинските растения отровни за котките са кокиче, кукуряк, иглика, лале, нарцис, олеандър, бодлива палма, момина сълза, божур, чемшир, кипарис, глог, домат и др. Освен това трябва да се знае, че голяма част от безвредните средства за подобряване развитието на растенията при свързване с вода могат да се превърнат в отрови.

Витамините нужни на котето

Котките се нуждаят от витамини подобно на хората, но при тях потребностите от хранителни вещества не са така добре установени. Нуждите от белтъчини при котките са много високи, значително надвишаващи тези на кучетата и хората. Малките котенца се нуждаят от 1/3 повече белтъчини в сравнение с израслите котки. Мускулни меса, птици, риба, сирене, яйца и мляко са все добри източници на белтъчини. (Яйцата трябва да бъдат сготвени, а ако са сурови, да се използва само жълтъкът.) Ако давате на котенцето мляко, нека бъде сухо мляко на прах при двойно по- голяма концентрация от тази за бебе: кравето мляко не е достатъчно хранително за малко коте. По принцип въглехидратите в котешката храна се използват за енергия. Ако са осигурени подходящи нива на мазнини и белтъци, 33% от храната може да бъде съставена от въглехидрати. Давайте на котката си мазнините, които не трябва да ядете. При тези животни мазнините са най- концентрирания източник на енергия. За разлика от хората, котките могат да консумират храна с мазнини до 64% без да показват каквито и да е признаци на сърдечно- съдови проблеми. Тъй като мазнините са по- скъпи от въглехидратите, в повечето котешки храни процентът им е снижен. Практически можете да давате на котката си мазнините, които би следвало да редуцирате във вашето меню- масло, животински и растителни мазнини. Въпреки че при котките необходимите количества на основните витамини все още не са определени, трябва да се подчертае важната роля на определени витамини. Като пример ще вземем факта, че котките изцяло зависят от режима на хранене за доставянето на витамин А (потребността им в това отношение е доста по- висока, отколкото при кучетата, защото за разлика от тях те не могат да произвеждат витамин А в организма си). От друга страна пък, твърде много витамин А може да доведе до костни деформации. Черен дроб като добавка (не основна храна) се препоръчва, както и препарат с балансирано съдържание на витамини и минерали. Рибата, маслото, млякото и сиренето са също богати на витамин А. В- витамините са важни за нервната стабилност на котката, за козината и вътрешните тъкани. Витамин В6 помага за предотвратяване образуването на камъни в пикочните пътища, което е основен проблем при кастрирани котараци. Котките се нуждаят от два пъти по- голямо количество В- витамини в сравнение с кучетата и храненето им с кучешка храна през продължителен период от време може да доведе до недостиг на В- комплекс. Изцяло рибните диети не са здравословни за котките. Недостиг на витамин Е може да настъпи при хранене с прекалени количества червено месо от риба тон, както и при изцяло рибна диета. Липса на апетит, температура, болки и нежелание за движение са характерните симптоми при недостиг на витамин Е. Ако е налице подобно състояние, посъветвайте се с ветеринарен лекар, не давайте месо от риба тон, освен ако не е допълнено с витамин Е, и не използвайте рибени масла като добавки. Съотношението калций- фосфор в котешката храна трябва да е около 1:1, със съответните количества витамин D. Тъй като производителите на консервирани котешки храни обикновено прибавят облъчена мая, източник на витамин D, D- добавките стават излишни, а могат да се окажат и опасни. Имайте предвид, че бременни и котки- кърмачки, които обикновено поемат 400- 500г храна на ден, имат двойно или тройно по- висока потребност от витамини от котка, тежаща 2,5- 3,0 кг

Грижи за малкото коте

Основната храна на малките е кърмата на майката. Много е важно каква храна се дава на майката. Към дневната дажба ,която се дава 3 пъти на ден се добавя малко калций,мляко и фосфати във вид на костно брашно и няколко капки рибено масло. Котката трябва да получава и достатъчно питейна вода. Когато котката спре да кърми се минава на обичайния си режим на хранене. Течностите се ограничават.Много често при бремената котка се появяват конвулсии. Това е последица от рязкото спаданена калций в тялото на котката. Той се изразходва когато се формира зародиша. Този проблем се решава само чрез инжекция от ветеринар. Помоща трябва да е навреме не по-късно от 6 часа след първите конвулсйи. Новородените котета и от двата пола са с тегло от 80 – 100гр. Към края на 2-я месец са 1000-1300гр може и по малко около900-870гр. Към края на 3-я месец са ококло 2/3от бъдещото си тегло а то е :2,5-3,5 за котка,а за котарак 3-4,5 кг. След 3-4 седмица се преминавана „твърда „храна . Мляко ,но не краве най -добре да е сухо със средна масленост,което се разтваря във топла вода и се добавя мед или малко захар.след 5 тата седмица се дават топченца смляно месо в чинийка.

Бременност при котката

Обща информацияТерминът бременност означава периодът, когато малките се развиват в матката на майката. При котките, бременността нормално продължава между 63 и 65 дни. Сиамските котки може да носят котенцата до 67 дни.Диагностициране на бременносттаПонастоящем няма точни лабораторни тестове ( на кръв или урина), които да послужат за ранна диагностика на бременността при котките. Най-рано след заплождането бременността може да се установи на 3-та – 4-та седмица, когато Вашият ветеринарен лекар може като опипа корема на котката и да почувства уголемяването на матката. Рентгеновите снимки на корема обикновенно показват уголемяване на матката около 33 – 35 ден, скелетите на плодовете може да се видят след 45-я ден. Ултразвуковото изследване обикновенно открива бременността след 30-я ден.Телесни промениПо време на първите 4 – 5 седмици от бременността, има малко забележими външни изменения в тялото на котката. Увеличаването на теглото и нарастването на корема обикновенно стават забележими след петата седмица. Уголемяването разбира се варира в зависимост от броя на котенцата.Млечните жлези може започнат да се уголемяват през петата седмица, но обикновенно няма забележимо нарастване до седмата седмица. Мляко нормално се отделя 1 – 2 дни преди раждането.Поведенчески промениПо време на последната седмица от бременността, Вашата котка може по-трудно да се наглася, когато сяда или ляга и да изглежда по-неспокойна. Много котки търсят уединение. Понякога котката може да уринира вкъщи тъй като натежалата матка притиска пикочния мехур и дебелото черво.АктивностНормално не е необходимо да се ограничава активността през първите 6 – 7 седмици. Обаче трябва да пазите котката в къщи през последните 2 седмици защото тя може да реши да роди някъде навън, където да не е безопасно за котенцата.ХраненеДоброто хранене е жизнено важно за здравето както на майката така и на котенцата. Почти е невъзможно да прехраните бременна котка тъй като хранителните и изисквания са 2 до 4 пъти по-големи от нормалното.Вредни хранителни навици са даването на суров яйчен белтък, сурова риба и съставените само от месо или риба диети. Вашия лекар може да Ви предпише специална диета или добавка

трябва ли да решим и къпем котката

Котките имат вроден инстинкт към чистотата, затова редовно се мият и така в голяма степен сами поддържат тялото си чисто – както космената покривка, така и кожата. Ресането зависи от породата, възрастта, сезона, от това дали котката има контакт с други животни, дали има паразити. ● Ресането трябва да се извършва с четка от естествена четина или гумена четка със стоманени зъбци. За отстраняване на бълхи се използват четки със ситни зъбци. Трябва да се избягват пластмасови четки и гребени, защото предизвикват наелектризиране на космите. ● Късокосмените котки се решат сравнителни рядко. При тях ресането е по посока на косъма. След него козината се приглажда с ръкавица за масаж, мека кожа или навлажнен памучен плат – по посока от врата към опашката. ● Дулгокосмените котки се решат всеки ден, особено когато сменят космената си покривка. При тях ресането започва срещу косъма, а след това продължава по посока на косъма. Започва се с едър гребен и се завършва с четка. ● Котката трябва да се къпе в следните случаи: полепнали за козината частици; ако животното има паразити (най-вече бълхи); за хубав външен вид на белите персийски котки ден преди явяването им на изложба. ● Най-добре е къпането на котката да става в голям съд, дъното на който е покрито с нещо грапаво, рака че животното да не се хлъзга. ● Водата трябва да е с температура около 35 градуса, а нивото до корема на животното. ● Къпането трябва да става най-малко четири часа след като котката се е нахранила, най-добре след като се е облекчила по малка и голяма нужда. ● Добре е къпането и да става от двама души, като единия я държи във водата здраво за плещите и врата. По време на къпането и говорете с тих, успокоителен глас. С шепа или канче постепенно се намокря добре цялата космена покривка на животното. Сипва се шампоан – ако нямате специален, може да използвате яйчен или детски сапун. ● Главата на котката се мие отделно, като се внимава да не попадне пяна в очите и. Не бива да влиза вода и в ушите. ● При поливането главата на котката се изважда леко напред, а ноздрите се закриват. ● След приключване на къпането животното се увива в предварително подготвена кърпа, с която се попива водата. Влажната козина се изчетква с едър гребен или четка и се оставя да изсъхне. ● Ако замърсяването е само на определени места, не е необходимо цялостно изкъпване.

Контрол на вътрешните паразити през живота на котките

Детска възраст:Детският период от живота на котките започва с раждането и завършва на 6 месечна възраст.1. Започнете да обезпаразитявате котенцата на 6 седмична възраст и третирайте по веднъж на всеки 3 седмици докато навършат 16 седмична възраст. използвайте препарат, който действа на аскаридите - котешките глисти.2. Редовното обезпаразитяване е особенно препоръчително за котки, които излизат често навън.3. Трябва да се направи фекално изследване на котенцата при посещението им при ветеринарен лекар за първа имунизация. Така ще се провери дали е бил адекватен противопаразитния контрол до момента.През останалата част от живота1. Препоръчва се веднъж годишно да се извършва фекално изследване за паразити. Даже и при отрицателен резултат е редно да се извърши обезпаразитяване с комбиниран препарат, тъй като отрицателното фекално изследване не отхвърля паразитна инвазия.2. За котки, които излизат навън се препоръчва редовно обезпаразитяване няколко пъти годишно. Котки, които стоят само в къщи също може да имат паразити тъй като паразитните яйца са микроскопични и може да бъдат внесени вкъщи с уличния прах. 3. Редно е да се извърши фекално изследване, винаги когато има проблем с храносмилателната система (например диария). Даже и при отрицателен резултат е редно да се извърши обезпаразитяване с комбиниран препарат, тъй като отрицателното фекално изследване не отхвърля паразитна инвазия.

токинска

Произход и развитие:
Тонкинската котка е порода, получена от кръстосване на сиамска котка с котка бурма, в резултат на което се е получила красива котка с телосложение на бурма и сиамска окраска. Породата е създадена преди няколко десетилетия, но не е получила веднага признание, тъй като в потомството са се получавали разцепвания на фенотиповете. През 1960 г. породата е била регистрирана от канадската асоциация на любителите на котки и едва през 1978 г. - от американската асоциация на любителите на котки, но шампионски статус е получила едва през май 1984 г. Оттогава породата набира популярност не само на северноамериканския континент, но и по други части на света. Много котки от тази порода са побеждавали на международни фелиноложки изложби поради красивата си окраска, която получила название "норков тип", тъй като по структура и цвят на козината напомня на космената покривка на това животно.
Екстериор и стандарт
Тялото е стройно, дребно и изящно, с добре развита мускулатура и по мнението на някои специалисти може да се сравни с някои египетски статуи. Главата е клиновидна, с квадратна муцуна и дълъг нос. Ушите са големи, със закръглени краища. Очите са с бадемовидна форма и удивително красив синьо-зелен цвят, светещи като скъпоценни камъни - една от отличителните черти на породата. Крайниците са дълги и стройни, а лапите са малки и овални. Опашката е дълга, съразмерна на телосложението. Козината е къса и мека. Окраската на козината е бледосива, с отмети както при сиамската котка, но не така силно изразени. )
Качества и поведение:
Тонкинските котки остават тъмни до определена възраст, като истинската окраска се проявява едва между 16-18-месечна възраст. Отличават се с прекрасен характер и проявяват голяма любов към хората, което кара притежателите им силно да се привързват към тях.

Бирманска

Приема се, че бирманската котка произлиза от Бирма, където е била обожествявана от местните жреци. Не случайно породата е известна и като „Свещена бирманска котка”.
Вероятно около 1919 година мъжки и женски екземпляр били пренесени до Франция. Само женската котка – Сита, отцеляла по време на дългото пътешествие, но за щастие се оказало, че е била забременяла. От това котило произлезли всички днешни представители на породата.
През 1925 година френските фелинолози признали бирманската котка за официална порода.
След края на Втората световна война обаче, в цяла Европа останали само 2 котки от породата, което наложило кръстосването й с други породи.
Перфектната бирманска котка е голяма, продълговата и набита. Има копринено мека дълга козина, но не толкова тънък косъм, колкото при персийските котки например. Цветът й е светъл, като крайниците, муцуната и опашката преливат в тъмен цвят, като при сиамските котки.
Характерът на бирманската котка е прекрасен – те са игриви, елегантни, но едновременно с това и тихи и ненатрапчиви.

Манкс

ИНТЕРЕСНО ЗА ПОРОДАТА:Обикновено за породите котки съществуват най-различни предания, които понякога дори си противоречат. Котката от остров Ман не прави изключение - за нея се разказват немалко легенди. Все пак появата на безопашати котки запалва веднага въображението и любопитството на хората, които са свикнали с дългата мека опашка постоянно да се мотае около краката им. А когато тя липсва?Такива породи се срещат на няколко места по света. Някои изследователи смятат, че животните, за които става дума по-долу, са се спасили от потъващ галеон на испанската армада, който при буря се разбил при о-в Ман. Други познавачи са на мнение, че английски моряци направо са ги пренесли на острова чак от Япония, където живее местен вид късоопашата котка. "Японката" е тип "бобтейл" - както и при кучетата, този термин означава, че тя не е съвсем лишена от опашка. Една древна легенда пък разказва, че когато в началото на Великия потоп на планетата легендарния Ной построил своя кораб, тези котки пренебрегнали поканата му да се присъединят към другите животни. Но когато Ноевия ковчег вече се готвел да отплава, котките се замислили, след което бързо се шмугнали през затварящите се врати и опашките им пострадали - така се появила породата, която завинаги останала безопашата. Това са историите. Но наистина странната котка е символ на острова, който се намира до бреговете на Великобритания. Тя е разпространена във всички видове окраски и рисунък и е очарователен домашен любимец! И днес тези животни често се срещат на о-в Ман. Безопашатите (или по-точно късоопашатите) мански котки очевидно са се появили в резултат на рецесивен (изчезващ) ген, който понякога се проявява при ненормално развитие на гръбначния стълб (чието естествено продължение е опашката) и в много случаи той е смъртоносен за животните. Породата се е формирала от тези екземпляри, които случайно са избегнали проклятието на генетиката. На практика, манската котка много често има някакъв остатък от опашка (различен по дължина), но във всеки случай по-къс от "нормалната" опашка. Ето различните типове:1.Тип rumру (код 51) - няма опашни прешлени и е налице пълна липса на опашка, като има вдлъбнатина на мястото на липсващата опашка, която се констатира с поставяне на палеца;2.Тип rumpy-riser (код 52) - с малко опашни прешлени, които обикновено са свързани неподвижно - представлява къс изправен израстък;3.Тип stumpy (код 53) - остатъчна къса опашка с деформации (удебеления);4.Тип longy (код 54) - опашката се доближава до нормалната дължина, но е видимо по-къса.На фелиноложки изложби до класиране се допускат само първите три типа опашки.НЯКОИ ОСОБЕНОСТИБезопашатите котки от о-в Ман понякога са с "дребни" опашки, но винаги имат едро тяло, което е закръглено и покрито с дебело двойно космено покритие, с най-различна окраска. Задните крайници на животните са по-дълги от предните и това им предава характерната подскачаща походка, наподобяваща заешката. Гръдният й кош е широк, а линията на гърба е под наклон - затова задницата на котката е повдигната. Главата е кръгла, но е по-дълга, отколкото широка. Муцуната е издадена, с подчертани бузи. В профил носът изглежда леко чип, а цветът на носната гъба е в хармония с цялостното оцветяване на косменото покритие. Очите са много кръгли и широко поставени, под лек наклон към носа. Широко поставените уши са със среден размер, широки в основата и постепенно изтъняващи и закръглени накрая. Характерното в развъждането на тази порода е, че не трябва да се събират две абсолютно безопашати котки. Винаги едната трябва да е с цяла или частична опашка. При събиране на манкс с еднотипна дългокосместа котка, се раждат, макар и рядко, и дългокосмести манксови котенца. Коте от тази порода се взима над 4 месечна възраст.

Герман Рекс

Произход и развитие:За родоначалник на породата се смята котката, наречена Лемхен, която била родена във ветеринарната клиника Бух в Берлин през 1957 г. Първоначално била кръстосвана с обикновени котки, а по-късно - с нейните собствени синове. По-късно я кръстосали и с котки от английските породи девон рекс и корниш рекс. На международна фелиноложка изложба за първи път котки от породата били показани през 1970 г. През следващите години няколко котки от тази порода били експортирани на северноамериканския континент, където също дали потомство с вълниста космена покривка. Разделянето на германския рекс като отделна порода от другите рексови котки станало през 1967 г. от английските котешки асоциации, а от американските - едва през 1979 г. Породата е официално регистрирана и от другите международни организации.Екстериор и стандарт:Тялото има средни размери, добре замускулено, не много масивно, със закръглен, широк гръден кош. Главата е закръглена, с добре развити скули и масивно подбрадие. Носът в основата е леко сплеснат, като стопът е немного изразен. Ушите са широко поставени, големи, закръглени накрая. Външната им страна е гъсто окосмена, а вътрешната -слабо. Очите са средно големи, широко отворени, леко удължени в посока към носа. Имат ярък цвят, съответстващ на окраската на козината. Крайниците са тънки, със средна дължина и неголеми овални лапи. Опашката е средно дълга с конусообразна форма, покрита с гъсти косми. Космената покривка е къса, мека, фина (коприноподобна), леко накъдрена, без подкосмие. Окраската може да бъде всякакъв цвят.За недостатъци на породата се смятат: права или много разрошена козина, липса на отделни места на косми (плешивост), много къса или безкосместа опашка, много дълга или заострена глава, малки уши, слабо развита мускулатура, дефекти в скелета, а също и в захапката.Цветови варианти - примери :Допуска се всякакво оцветяване, както и комбинация с бяло (в този случай класификацията е същата, както при двуцветни и трицветни късокосмести котки).GRX n 03 - герман рекс черно-бял биколорКачества и поведение.Котките от породата германски рекс са спокойни, ласкави и игриви, особено с децата

Произход и развитие:През 1960 г. в Англия в графството Девоншир се родило едно къдраво коте със синя окраска, сходно по типа на космената покривка с мутанта родоначалник на породата корниш рекс (ген II). Котето било наречено Кирш. Първоначално смятали, че то е родствено с корниш рекса, но при кръстосването помежду им давало потомство с права козина, което доказало, че девон и корниш носят съвършено различни рексови гени. Работело се по селекционна програма, като било забранено кръстосване с котки от породата корниш рекс. През 1969 г. бил създаден стандартът на породата, която получила названието девон рекс.Екстериор и стандартОтличава се със здраво, стройно, мускулесто тяло със средни размери, широк гръден кош и грациозна шия. Главата е с триъгълна форма, изразени скули и масивно подбрадие. Носът е къс и има ясно изразен стоп, а челото е скосено. Ушите са големи, широки в основата и със закръглени краища, изцяло покрити с гъсти коприненоподобни косми с окосмени или без космено покритие кожни гънки в задната част на ушната раковина (т. нар. "шалче в ухото"). Очите са широко поставени, големи, с бадемовидна форма, леко удължени в посока към ушите. Цветът им трябва да хармонира с обагрянето на козината - жълт или зелен. Крайниците са дълги и стройни, като задните са по дълги от предните, а лапите са средно големи с овална форма. Опашката е тънка, дълга, заострена накрая, покрита с гъсти, къси косми. Козината се състои от къси, нежни, меки и къдрави косми, с подкосмие. Вибрисите са силно развити, средно дълги и вълнисти. Окраската може да бъде разнообразна. Котки със сиамска окраска са известни като си-рекс, която не е призната от FIFе за отделна порода с изключение на екземплярите със сини очи (т. е. с признаци на сиамска порода).За недостатъци на породата се смятат: оплешивяване, некъдрава козина, много слабо окосмена опашка. Белите петна също се смятат за недостатък (с изключение на костенурковата с бяло).Цветови варианти - примери :DRX g 03 - девон рекс синьо-кремав костенурковКачества и поведениеКотките от породата девон рекс са енергични и игриви. Обичат ласките и лесно се привързват към членовете на семейството.

Сококе

Произход и развитие:
Породата произхожда от Африка (Кения) от областта Сококе, откъдето е получила името си. Неин създател е фермерката Джени Слейтър, която успяла да отгледа в дома си първоначално две новородени местни котенца-дивачета, които сравнително лесно се опитомили. По-късно тя преценила, че е възможно да създаде нова интересна порода. За избягване на близкородственото развъждане тя ги кръстосала с черни котки от други породи, селекционирайки само тези, които имали природния цвят и рисунък на козината и форма на телосложението. В Европа тези интересни африкански котки попаднали през 1984 г, когато Слейтър изпратила чифт от тези котки на датската любителка Глория Молдруп, която след като се убедила, че породата е генетично стабилна, се заела с изготвянето на стандарт на породата и утвърждаването й, което станало през 1992 г. Днес породата все още не е многобройна и разпространена, тъй като съществуват известни затруднения в развъждането. Засега освен в родния си континент и Дания, котките Сококе, макар и рядко, се срещат в Холандия, Франция и Италия.
Екстериор и стандарт
Тялото е средно голямо, стройно, със здрава костна структура и добре развита мускулатура. Главата съразмерно с тялото изглежда малка. Има добре развити челюсти с характерно обособена "възглавничка" на горната челюст, за която са захванати мустаците (вибрисите). Носът е прав и широк с почти незабележим стоп. Ушите са високо поставени, средно големи, доста широки в основата и заоблени на върха, където има малки снопчета от косъмчета, насочени нагоре. Очите са големи, изразителни, с бадемовидна форма, обагрени с кехлибарен до зелен цвят, а клепачите са тъмно оцветени. Гърдите са развити, видимо изпъкнали. Крайниците са дълги, тънки, добре замускулени. Характерна особеност на породата е, че предните са забелижимо по-къси от задните крайници, които имат подчертан ъгъл в стойката на задницата (даващо илюзия за приклякване). Лапите са с овална форма и здрави еластични възглавнички. Опашката е средно дълга, по-дебела в основата и постепенно стесняваща се към края. Космената покривка е изградена от къси блестящи косми, добре прилепнали към тялото. Липсва подкосмие или то е много слабо развито. Окраската е природната - тъмно оцветено таби, като носната гъба е керемиденочервена, обкантена с тъмна ивица. Същото обкантяване има и около очите.
Качества и поведение:
Котките от породата са много издръжливи, пъргави и атлетични. Те са лесно приспособими към различни климатични условия. Привързват се много към всички членове на семейството, но към непознати хора са недоверчиви и резервирани. Добре съжителстват с други породи котки, а също и с кучета и други домашни любимци. Проявяват любопитство и обичат игрите. Необходимо им е голямо пространство за движение, катерене и игри, където да изразходват неимоверната си енергия

Турска ван

Произход и развитие:
Породата произхожда от областта Ван, където е и едноименното езеро в Югоизточна Турция (близо до иранската граница). Там тази котка се отглеждала от столетия. Според древна турска легенда Аллах решил да компенсира суровия климат на областта Ван, като им изпратил за утешение гальовната котка Ван. Турските котки Ван са се съхранили в изолация в продължение на няколко поколения без да се смесват с други породи. Тяхната еволюция започва през 1955 г., когато две английски туристки - Лаура Лашингтон и Соня Холидей пътешествали из Турция и си закупили котки от тази порода. Когато се върнали в Англия, те започнали сериозна работа по тяхното развъждане и селекция, в резултат на което бил изработен стандарт на породата през 1969 г., който бил утвърден през 1970 г. Първата двойка турски котки Ван попаднала в САЩ през същата година. Днес породата е разпространена в много страни по света.
Екстериор и стандарт:
Котката Ван е средно голяма, като мъжките са значително по-едри от женските. Тялото е дълго и масивно, добре замускулено. Главата е къса, със средно дълга шия. Муцуната е с триъгълна форма и с развито подбрадие. Носът е дълъг и прав, а носната гъба е розово оцветена. Ушите са големи и прави, близко поставени едно спрямо друго, като в основата им има снопчета косми. Очите са големи, със светлокехлибарен, син или различен цвят. Крайниците са средно дълги, с овални лапи и снопчета косми между възглавничките. Козината е дълга и коприненоподобна, без подкосмие. Оцветена е в тебеширенобял до светлокремав цвят (без следи от жълто), с изключение на опашката и на характерните симетрични петна над очите, които са обагрени е кестеняво-червен цвят. Вътрешната част на ушите, както и носната гъба и възглавничките на лапите са оцветени в розово. Допускат се и няколко кестеняво-червеникави петна по горната част на тялото. Челото, бузите и носът са бели. Често кестеняво-червените петна са нееднотонни, но при всички други добри показатели това се допуска.За недостатъци на породата се смятат кестеняво-червеният цвят на ушите и деформации по опашката.Качества и поведение
Турската котка Ван е много жизнена и игрива. Силно се привързва към някой член от семейството. Отличава се с елегантност, жизненост и интелигентност и най-вече с любовта си към водата (умее да плува и да лови риби). Обича къпането във вана в домашна обстановка. Тя е ласкаво и спокойно животно, което изисква много внимание и грижи. Трябва да се знае, че малките котенца до 6-месечна възраст имат буен темперамент -драскат, хапят и в много случаи проявяват упорство. Постепенно с възрастта те стават послушни, но запазват независимия си характер.

Оцикет

Произход и развитие:
Породата е създадена в САЩ през 1960 г. чрез кръстосване на сиамски с абисински котки. Целта на селекционерите е била да се постигне окраска с отмети и таби. От кръстоските в едно от котилата се появило коте с окраска на козината слонова кост, изпъстрено с петънца с канелен цвят, много напомнящ на окраската на дивата котка оцелот. Именно комбинацията от двете думи оцелот и кет (на англ. котка) е дала наименованието на новата порода. През 1987 г. бил създаден стандартът на породата и тя била призната и регистрирана от американските асоциации СFА и ТIСА, а по-късно и от други американски клубове. Световното признаване на породата се забавило поради сходството с породата - Египетска мау. Действително, петнистият рисунък в окраската прилича на мау, но новата порода оцикет е по-дребна и грациозна и по-скоро може да се причисли към типа ориенталски петнисти късокосмести котки.
Екстериор и стандарт:
Котките от тази интересна порода са доста едри (5-7 кг), което генетиците обясняват с хетерозисния ефект от хибридизацията между двете породи. Тялото е стройно, елегантно, със средно дълги крайници. Главата е средно голяма, с клиновидна форма, пропорционално развита на тялото, с характерна изострена муцуна и дълъг нос, без стоп. Носната гъба е оцветена съответстващо на общата окраска. Ушите са високо поставени и завършват със заоблени краища. Очите са с бадемовидна форма, обагрени в златист цвят. Опашката е дълга и тънка, притъпена накрая. Окраската е с петнист рисунък - на гърдите, крайниците и опашката са разположени контрастиращо по-тъмни петна. Качества и поведение:
Котките от породата оцикет са спокойни, ласкави и игриви. Лесно се привързват към членовете на семейството, дори в напреднала възраст обичат да играят с децата. Отличават се с особено музикално мъркане.

Колорпойнт

Произход и развитие:
Породата е била създадена изкуствено чрез кръстосване на сиамски с дългокосмести персийски котки. В резултат на това се е получила красива котка с пищна козина, като на персийките, и с окраска като на сиамките. От сиамската котка е взаимствала оригиналната окраска и цвета на очите, а от персийската - пухкавата коприненоподобна козина. Първият опит за въвеждането на породата бил предприет през 20-те години на миналия век. Шведският лекар Тебес кръстосал бели дългокосмести котки със сиамски, но не получил желаните резултати. Подобни експерименти провел и американецът К. Келер. Котките от първото поколение били късокосмести, но имали в своя генотип характерните черти на дългокосместите. При кръстосване между тях се получила дългокосместа черна женска. По-нататък тази котка на име Дебютантка кръстосали с нейния баща и така било поставено началото на породата кълърпойнт през 1935 г.
През същата година в Англия мисис Бартон-Райт учредила експеримен-тален клуб на селекционерите за продължаване работата по създаването на новата порода. През 1947 г. опитите на английските изследователи се увенчали с успех и се появила дългокосместа женска със сиамска окраска, напомняща по екстериор персийската котка. И само за 8 години породата кълърпойнт (от англ. colour роint - украсен край) била призната от GССР (Управителния съвет на любителите на котки във Великобритания). Стандартът на породата бил признат през 1950 г. Американските селекционери в същото време също сериозно работели върху подобряване типа на телосложението на породата и в 1957 г. две котки от тази порода били показани на международна фелиноложка изложба в Сан Диего. В САЩ породата била наречена хималайска, поради приликата в космената покривка на хималайския заек. Характерно за породата е, че английските фелинолози признават кълърпойнт като разновидност на персийската котка, а в САЩ е отделена в самостоятелна порода.
Екстериор и стандарт:
Екстериорът на породата е същият, както при персийските котки. Тялото е масивно, плътно, приземисто със среден до едър размер. Главата е голяма, закръглена, с малки уши, обрасли с косми. Бузите са пълни и развити, носът е къс. Очите са големи, кръгли, широко отворени, ярко тъмносини. Ушите са малки, широко поставени, покрити е гъсти косми. Гърбът, плещите и гърдите са широки, мощни и мускулести. Крайниците са къси и мощни с големи закръглени лапи и с окосмено междупръстие. Опашката е къса, обилно окосмена, притъпена накрая (заостреният край е нежелателен за породата). Характерните особености са дълга, гъста, мека козина. На шията има добре изразена космена яка. Основният цвят на космената покривка е светъл, а отметите са черно-кафяви, сини, шоколадови, червени, кремави, лилави и костенуркови. Отметите са разположени по муцуната, ушите, предните и задните крайници и опашката. Маската покрива муцуната от подбрадието до очите и се разпростира до ушите, но не трябва да преминава на челото. Разликата между основното оцветяване и отметите трябва да е изразителна.За недостатъци на породата се смятат: петнист корем и страни, ивици и бели косми в рисунъка (с изключение на ивиците от цветовите вариации), прав нос и сиамски тип телосложение. От участие в изложби се отстраняват животни е бели петна и бели пръсти на лапите, тенденция към косо поставени очи и разноцветни очи. За дефекти се отчитат още дълги и високи крайници, остра глава, липса на подбрадие, отсъствие на стоп, сълзящи очи, дълги или високо поставени уши, дълга или заострена опашка и други анатомични дефекти.Качества и поведение:
При кълърпойнта сиамските предци се проявяват в поколенията не само по външност, но и по физиологичните си особености. Женските могат да забременяват по-рано, но се предпочита заплождането им след 1,5 г., раждането при тях е трудно и тежко, препоръчва се присъствие на ветеринарен лекар. Обратно, при мъжките половото узряване е забавено. Приплодите обикновено са малобройни, от 1 до 3 броя. Смята се за успех, ако поне едно от тях е show class. При раждането си те са обикновено бели до светло кремав цвят, като петната започват да се появяват по-късно и цвета на котето се оформя на няколкомесечна възраст. Поради тази причина, котетата от тази порода се взимат след 5 месечна възраст. Кълърпойнтите са игриви, ласкави и лесно привързващи се, но едновременно с това са горди и сдържани. Те имат своя индивидуален неповторим нрав. Много дружелюбни и доверчиви към членовете на семейството. Не се боят от кучета и други котки. В отговор на своята привързаност изискват от стопаните си много внимание и постоянни грижи

Абисинска

Произход и развитие:
Абисинската котка има много древен произход. Нейна родина е Етиопия (Абисиния), откъдето е получила името си. По външен вид представителите на тази порода приличат на дивия си предшественик - нубийската котка. Според стари литературни източници абисинската котка произхожда от няколко абисински котки, които през 1860 г. били донесени във Великобритания от Абисиния от английска военна експедиция. Около създаването на абисинската порода има много истории, но днес се приема, че тя е получена в резултат на целенасочено селекциониране. Сходството с изображенията на котки от Древния Египет навежда на мисълта, че британските селекционери още отпреди 100 години са вземали за образец дивата нубийска котка. В породообразуването на днешната абисинска котка са взели участие и британски късокосмести котки, американска късокосместа и сиамска котка. В резултат на това се раждали котки, които не приличали на античните египетски образци. Космената им покривка имала опушено до сребристо оцветяване, изразени ивици и често били с бели петна. С течение на времето английските селекционери отбирали само тези екземпляри, които приличали на дивата нубийска котка, което приемали за най-важен породен белег. Първият английски клуб на любителите на абисински котки бил основан през 1929 г., през която година бил изработен стандартът на породата, който е много близък до днешния. В наши дни абисинската котка е разпространена из целия свят.
Екстериор и стандарт:
Тялото е със средни размери, масивно, гъвкаво и елегантно, с добре развита мускулатура. Главата е дълга и широка, с умерено клинообразна муцуна, с издадена напред брадичка и грациозна шия. Има средно дълъг нос и слабо изразен стоп. Ушите са широко и отвесно поставени, относително големи, широки в основата си. Имат петно от вътрешната страна, а на закръглените им върхове е желателно да има снопчета от косъмчета. Очите са широко поставени, големи, с леко бадемовидна форма. На цвят са кехлибареножълти или зелени (бледите тонове са нежелателни), а около тях има по-тъмен овал, контрастиращ на общата окраска (отсъствието на овал се смята за недостатък). Крайниците са дълги и тънки, с тесни овални лапи. Опашката е дълга, заострена накрая. Козината е с къс косъм, гъста, нежна, плътно прилепнала към кожата, с фина структура. Косъмът е тип тикинг (различно оцветен по дължината си, като в основата е по-светъл). Гръбната линия на всички разновидности абисински котки е оцветена в основния цвят, но е по-контрастно пигментирана, отколкото другите части на тялото.Като недостатъци се смятат сиво-син цвят, тип таби и сиамски тип окраска, закръглена глава, малки и заострени уши, кръгли очи, както и бели гърди (бели медальони). Качества и поведение:
Абисинската котка е дружелюбна, нежна, проявява интелигентност и активност. Лесно се привързва към членовете на семейството, обича да се излежава на слънчевите лъчи, идващи от прозореца. Отличава се със стремителност в движенията и свободолюбив нрав. Не обича малки затворени пространства

Американска твърдокосместа

Произход и развитие:
Породата е създадена през 1966 г. като мутантни форма на американската късокосместа котка. Първото грубокосместо коте се е родило в резултат на мутация в гр. Вернон, щата Ню Йорк. От него се заинтересували специалисти и изучаването на космената покривка на мутанта показало, че нейната структура не е идентична с козината на рексовите котки, както се смятало дотогава. В резултат на продължителна селекционна работа и предвид обстоятелството, че грубокосместата козина се оказала доминиращ белег, американските специалисти успели да създадат порода с груба, телоподобна космена покривка. Породата била стандартизирана от няколко американски асоциации. В днешно време котки от тази интересна порода са разпространени предимно на северноамериканския континент и много слабо представени в Европа.
Екстериор и стандарт:
Тялото е средно до едро, силно, отлично замускулено и пропорционално развито. Плещите и тазът са еднакво широки. Главата е средно голяма, кръгла и пропорционална на тялото. Има добре развити скули и подбрадие. Носът е средно дълъг, с изразен стоп. Ушите са широко поставени, средно големи, широки, със закръглени върхове. Очите са доста отдалечени едно от друго, големи и кръгли. Обагрянето им хармонира на окраската на козината. Крайниците са средно дълги, силни, с добре развита мускулатура; лапите са компактни, с овална форма. Опашката е средно дълга с леко закръглен край (не трябва да бъде нито тъпа, нито остра). Козината е средно дълга, груба, телоподобна, гъста и неприлягаща към тялото. Типът на космената покривка е основният характерен белег на породата. Всеки косъм, включително и на главата, трябва да бъде леко спираловидно засукан. Цветови варианти :Допустими са почти всякакви цветови вариации и рисунъци, както при американската късокосместа котка. Качества и поведение
Американската грубокосместа котка притежава темперамент, наподобяващ на американската късокосместа котка.

Американска късокосместа

Произход и развитие:
Прародителите на тази порода попаднали на северноамериканския континент заедно с първите преселници от Европа. Те били взети на корабите като пазачи на зърнените запаси от нашествието на мишки и плъхове. В началото на века в САЩ започнала селекционна програма за създаване на американската порода, като за основа са използвали аклиматизираните европейски късокосместа котки. Бил изработен и стандарт за желания тип порода, но дълго време съществувал спор и различие в селекционната дейност на породата от специалистите от източното и западното крйбрежие. След многогодишни спорове се стигнало до споразумение между двете течения и Американската асоциация на любителите на котки (СFА) създала единен стандарт. В днешно време американската късокосместа котка е много популярна не само в Северна Америка, но и в други континенти, като куриозно звучи фактът, че това е най-известната порода в Япония.
Екстериор и стандарт:
Тялото е леко разтегнато (дължината е малко по-голяма от височината) много добре балансирано, с добре развита мускулатура, с развити плещи, гърди и задна част. Главата е голяма, с квадратна до кръгла муцуна. Носът е средно дълъг, със слабо изразен стоп. Има издадени скули и добре развити бузи, с масивно, добре развито подбрадие. Шията е дебела, средно дълга и добре замускулена. Ушите са средно големи, леко закръглени накрая и може да завършват със снопчета от малки косъмчета. Очите са широко поставени, големи, кръгли, леко косо наклонени. Обагрени са в зависимост от окраската на козината в зелено, жълто, синьо или са с меден цвят. Крайниците са мощни, средно дълги, добре замускулсни, със закръглени лапи. Опашката е средно дълга, дебела в основата и изтъняваща към края. Космената покривка е къса, плътна, гъста, мека, блестяща, предпазваща от влага, студ и механични увреждания. През зимните месеци става по-дълга и по-гъста. Окраската практически не се отличава от цветовите вариации на европейската късокосместа котка: бяла, черна, синя, кремава, червена, опушена ("черен дим", "син дим"), камео и др. Цветови варианти :Те са същите, както при европейските късокосмести котки. При американската късокосместа котка съществуват много варианти - от чисто бял до чисто черен цвят с почти всички промеждутъчни варианти, като цветът на космената покривка трябва да хармонира с цвета на очите (напр. чинчиловата и затъмнената сребриста окраска е със зелен цвят на очите; сребристо-петнистата с петна и ивици и сребристо-тигровата - със зелен цвят на очите; чисто бялата - с тъмносин или брилянтено-златист цвят на очите; срещат се и екземпляри с различен цвят на очите, от които едното може да бъде синьо, а другото - златисто; при червено-тигровата окраска цветът на очите е брилянтово-меден. Останалите окраски на козината са с брилянтово-златист цвят на очите.
Качества и поведение:
Американската късокосместа котка е елегантна, миловидна и ласкава, предразположена към контакти с хора, особено с деца. Отличава се с добро здраве, издръжливост, смелост и добра памет. Притежава изразени ловни качества към гризачи.

Екзотична

Произход и развитие:
Екзотичната късокосместа котка е резултат от кръстосването на дългокосместата персийска котка с американската късокосместа котка. Целта на американските селекционери е била да създадат котка, приличаща на персийските с характерното лицево изражение, но с къса космена покривка, неизискваща особени грижи. Стандартът на породата е приет от американската асоциация на любителите на котки през 1966 г. Въпреки популярността на породата в САЩ, FIFе официално я признава няколко години по-късно и оттогава котки от тази порода се появяват на фелиноложки изложби в много европейски страни.
Екстериор и стандарт:
Тялото е средно до едро, с къси крайници, широк гръден кош и масивни широки плещи. Гърбът е прав, главата е кръгла, масивна, с широк череп. Муцуната е с добре разпити скули, силни и широки челюсти и мощно подбрадие. Бузите са пълни, носът е широк и къс с изразен стоп, ушите са широко поставени, малки, със закръглени върхове, леко наклонени напред. Очите са големи и кръгли, отстоящи далече едно от друго, блестящи. Шията с къса, дебела и добре замускулена. Космената покривка е къса (но малко по-дълга от другите късокосмести породи), плътна, гъста, с мека плюшена структура, не много прилягаща към тялото. Първоначално са ги наричали късокосмести персийки. Окраската на космената покривка е много разнообразна: бяла, синя, черна, червена, кремава, чинчила, костенуркова и др.Качества и поведение
Екзотичните котки притежават положителните качества на двата основни свои предшественици. Те са спокойни, уравновесени и ласкави като персийките и игриви и пъргави като американската късокосместа котка.

Сингапурска

Произход и развитие:
Породата е създадена през 1975 г. в САЩ. Както се вижда от името, котките от тази порода произхождат от Сингапур. През 1974 г. на една от сингапурските улици туристи хванали 3 интересни котки, които били транспортирани в САЩ, където предизвикали голям фурор сред любителите на котки още на първата изложба. Нарекли ги сингапурски - на името на острова, откъдето произхождали. През следващата година семейство Медоу докарали още котки от Сингапур, а и други любители започнали да внасят от тези красиви котки. Така била сформирана основата на тази красива и интересна порода. Днес в САЩ, Англия, Япония и някои европейски страни има над 1000 сингапурски котки, с които се води целенасочена развъдна дейност поради голямото търсене и успехите им на фелиноложки изложби
Екстериор и стандарт :
Тялото е миниатюрно, приземисто - средно възрастна котка тежи около 2-3 кг. Главата е закръглена, с къс нос и голямо подбрадие. Ушите са големи, заострени в края, а очите са с бадемовидна форма и зелен или златист цвят. Крайниците са средно големи, а лапите са малки и овални. Опашката е със средна дължина. Козината е къса, мека и коприноподобна, плътно прилепваща към тялото. Благодарение на своята къса козина при тях линеенето протича сравнително леко, почти незабележимо. Окраската е с цвят на сепия или стара пожълтяла слонова кост със землист оттенък. Всеки косъм има двойно тъмнокафяв типинг на светъл фон с цвят на слонова кост или бежов цвят. Краят на косъма е тъмен, като се допуска тъмна ивица на гърба.
Качества и поведение
Сингапурската котка е много дружелюбна и нежна, с природна интелигентност. Има нежен глас. Много спокойна и уравновесена. Характерно за нея е, че проявява игривост дори на преклонна възраст. Обича да играе с предмети и малки деца. Проявява дружелюбност дори към непознати лица. Силно се привързва към членовете на семейството.

египетска мау

Произход и развитие
Породата е създадена в САЩ през 1950 г. по естествен път (без кръстоска между две породи), като за основа са взети улични африкански котки, донесени от столицата на Египет - Кайро. По своя външен вид тези котки много напомнят древноегипетските изображения на котките, рисувани в древните храмове. Според една версия те произлизат от свещената египетска котка "мау" - прародител на домашната котка. "Мау" е древно-египетското име на котката - божествена пазителка на дома. Според друга версия "мау" били създадени специално, за да се създаде котка, приличаща на свещената египетска котка. За първи път котки от породата египетска мау се появява на фелиноложка изложба през 1958 г. в САЩ и оттогава появяването на тази красива котка възхищава многобройните посетители със своята интересна и елегантна форма.
Екстериор и стандарт
Тялото е средно дълго, грациозно, с добре развита мускулатура, хармонично развито. Главата е средно дълга, леко закръглена, с клиновидна форма. Носът е средно дълъг, прав, с отчетлив стоп. Ушите са широко и високо поставени, със средни до големи размери, със заоблени краища. Отвътре са покрити с къси плътни косми, а на върха може да завършват със снопчета от косъмчета. Очите са широко поставени, големи, с бадемовидна форма, леко наклонени. На цвят са зелени, жълти или орехови. Крайниците са пропорционално развити, като задните са малко по-дълги от предните. Лапите са тънки и изящни, с леко овална или кръгла форма. Опашката е средно дълга, дебела в основата си и изтъняваща към края. Космената покривка е плътна, гъста, с тънка коприненоподобна структура. Тя е средно дълга, но достатъчна, за да могат да се редуват тъмни и светли зони (тикинг).
Качества и поведение
Котките от тази порода са дружелюбни, игриви и ласкави. Проявяват голяма привързаност към членовете на семейството, като към непознати хора проявяват недоверие. Запазили са ловния си инстинкт спрямо мишки и плъхове.

корат

Произход и развитие :
Породата е получила наименованието си от едноименната провинция Корат в Тайланд, където се предполага, че котки от тази порода са били отглеждани преди много векове. В родината си котките са известни под името "Ши-шаурат", където се смятало, че техният сиво-син цвят носи щастие, поради което много се ценели. Такива котки били разпространени не само в Тайланд, но и в японския гр. Тайся, където ги развъждали от векове под името Си-Сават (на японски означава щастие). Древните японци са смятали, че котките от тази порода действително носят щастие, поради което високо се ценели, но при никакъв случай не ги продавали, а само ги подарявали на високопоставени лица и верни приятели. Котка от тази порода за първи път била показана в Англия през 1896 г. на изложба на националния клуб на любителите на котки, но била дисквалифицирана. Едва през 1959 г. първите екземпляри от "щастливата порода" били доставени в САЩ от Банкок, а след успешното им размножане, пренесени оттам в Европа и Австралия. През 1965 г. породата станала много популярна и била разпространена из цяла Северна Америка, където стандартът й бил признат от всички американски и канадски котешки асоциации. През 1972 г. породата попада във Великобритания, където стандартът й също бил признат. В днешно време породата корат се цени много на международните фелиноложки изложби, като котките с тайландски произход се предпочитат пред котките от японско потекло.
Екстериор и стандарт;
Тялото на котката Корат има елегантна форма, среден размер и добре развита мускулатура. Главата има сърцевидна форма. Челото е широко, носът е сравнително голям, леко заострен, с рязко изразен стоп. Бузите са силни и добре развити. Подбрадието не трябва да бъде широко, нито остро, така че да не придава на главата остра форма. Ушите са широко и високо поставени, големи, със заоблени краища. Очите са големи, блестящи, с кръгла форма. Оцветени са в зелено, като се допуска и кехлибарен цвят. При малките котета първоначално са сини на цвят, но с половото съзряване стават кехлибареножълти и вече на 2-годишна възраст се оцветяват в зелено. Крайниците са умерено дълги, добре замускулени, а лапите са малки и овални. Опашката е средно дълга, дебела в основата и закръглена накрая. Козината е гъста, къса, коприненоподобна, с блестяща и тънка текстура, добре прилепнала към тялото. Липсва подкосмие. Окраската е равномерна по цялото тяло със сребристо-син цвят (без петна). Носът, устните и възглавничките на лапите са тъмносини или лилави, но се допуска и розов оттенък. Цветови варианти :Предпочита се преобладаването на сребристия цвят.
Качества и поведение:
Котките от тази порода са спокойни, много съобразителни, с недоверие се отнасят към непознати хора, не обичат шума. По тази причина трудно понасят изложбена обстановка, към която трябва да се приучват. Чувствителни са към студ и са склонни към респираторни заболявания, поради липсата на подкосмие. Отличават се с висока плодовитост.

Бурманска

Произход и развитие
Породата е селскционирана през 1930 г. в САЩ от котки, донесени от Бирма, които били кръстосани със сиамски котки сил-пойнт. Името си са получили от английското изписване на Бирма - Вuгmа. В началото стандартът им изисквал кафяво оцветяване, но по-късно са получени и други разцветки. Котките от породата бурма притежават сходен ген, който ограничава разрушаването на окраската на козината, въпреки че неговото действие не е така изразено, както при сиамските котки, където т. нар. отмети са характерна черта. Американската асоциация на любителите на котки признала породата през 1936 г., когато бил изготвен и съответният стандарт. От САЩ породата е била пренесена във Великобритания през 40-те години на миналия век, а през 1954 г. там бил основан и клуб на любителите на котките бурма. Днес котките от породата бурма се отличават с елегантност и екзотичен вид, като всяка прилика със сиамската котка или тромавата британска късокосместа котка се смята за недостатък.
Екстериор и стандарт
Тялото е средно дълго, масивно, с добре развита мускулатура. Има голям, закръглен гръден кош и равен гръб. Главата е леко заоблена и доста широка между ушите, с широки лицеви кости, със заострена тъпо-клиновидна муцуна, широки челюсти и масивна брада. Високите и широки скули придават на муцуната форма на къс и тъп клин. Носът е средно дълъг, с изразен стоп. Ушите са широко поставени, средно големи, широки в основата и с леко заострени краища, в профил те са леко наведени напред. Очите са раздалечени, големи, блестящи. Горната линия на очите е насочена към носа, докато долната линия е заоблена. Оцветени са с различни от жълтия до кехлибарения цвят, като се предпочита златисто-жълто обагряне. Жълто-зеленото и зеленото оцветяване на очите се счита за недостатък. Крайниците са дълги, стройни, относително тънки и нежни, задните са малко по-дълги от предните. Лапите са изящни и с овална форма. Опашката е права, средно дълга, не особено масивна в основата си и леко закръглена в края. Космената покривка е съставена от къси, меки и прилягащи към тялото блестящи косми, почти без подкосмие. Окраската на козината може да бъде кафява, шоколадова, кремава, лилава, синя, костенуркова или черно-костенуркова, като ушите, крайниците и муцуната (има маска) са с малко по-тъмен основен тон. При всички цветови вариации долната част на тялото е малко по-светла, отколкото на гърба.За недостатъци се смятат сходство със сиамски тип окраска. За пороци се смятат кръглата форма на очите и хлътналите бузи, както зелените очи и белите петна по космената покривка. Цветови варианти :BUR n - бурма тъмнокафява.Носната гъба и Възглавничките на лапите са кафявиBUR а - бурма синя. Носната гъба и Възглавничките на лапите са сиво-сини.BUR b - бурма шоколадова. Носната гъба е с цвят на млечен шоколад, а Възглавничките на лапите - канелен до шоколадов цвят.BUR с - бурма лилава. Окраската е синьо-сива с лек розов оттенък.BUR d - бурма червена. Окраската е топло оранжева. Носната гъба и Възглавничките на лапите са розови.BUR fn - бурма тъмнокафява костенуркова. Окраската е черна и червена с различни оттенъци. Носната гъба и Възглавничките на лапите са черни, розови или черни с розови петна.BUR е - бурма кремава. Носната гъба и Възглавничките на лапите са розови.BUR g - бурма синя костенуркова. Окраската е светлосиня и кремава, петната са навсякъде, дори и по крайниците. Носната гъба и Възглавничките на лапите са розови, сиво-сини или розови със синьо-сиви петна.BUR h - бурма шоколадово костенуркова. Окраската е кафява, с цвят на млечен шоколад с кремави петна дори и на крайниците. Носната гъба и възглавничките на лапите са с цвят на млечен шоколад, розови или с цвят на млечен шоколад с розови петна.BUR j - бурма лилаво костенуркова. Окраската е лилава със светлокремави петна дори и на крайниците. Носната гъба и Възглавничките на лапите са розови със светло розови петна.
Качества и поведение
Котките от породата бурма са енергични и дружелюбни. Лесно се привързват към членовете на семейството. Проявяват любопитство и самоувереност и чувство за собствено достойнство. Характерна черта на породата е ранното полово съзряване, както и сексуалната активност през размножителния период, когато женските призовават мъжкарите с гръмки мяукания. Котките бурма са дълголетници - доживяват до 20-годишна възраст. Малайска котка. Някои американски котешки асоциации и клубове разграничават като отделна порода синята, шоколадовата (шампан) и лилавата (платинова) - разновидности на породата бурма, тъй като те са произлезли от късокосмести котки с друга окраска.

бомбайска

Произход и развитие
Породата е наречена така в чест на индийския град Бомбай поради своята черна окраска и външност, напомняща на обитаващата този край черна пантера. Тази поразителна порода е създадена неотдавна от кръстосването на тъмнокафявата бурма и американската късокосместа котка с черна окраска. Програмата за създаването на породата започнала още през 1958 г., като през 1970 г. вече имало достатъчно разплоден материал, но едва през 1976 г. американската асоциация на любителите на котки (СFА) е утвърдила стандарта на породата. В днешно време породата е разпространена в САЩ, Канада и някои страни от Западна Европа.
Екстериор и стандарт
Тялото е със средни размери и добре развита мускулатура. Мъжките екземпляри са по-едри в сравнение с изящните женски котки. Главата е закръглена, муцуната е широка, с развити бузи и подбрадие. Носът е широк с леко изразен стоп. Ушите са широко поставени, със средни размери, леко насочени напред (създавайки впечатление, че котката се ослушва). Очите са широко поставени, кръгли, обагрени в жълт или тъмномеден цвят. Крайниците са средно дълги, пропорционални на тялото, с овални лапи. Опашката е права и средно дълга, леко изострена в края. Козината е много къса, блестяща и плътно прилепваща към тялото. Окраската е напълно черна, блестяща, като черният цвят е задължителен за цялата дължина на всеки отделен косъм - от корена до върха.За недостатъци се смятат видоизменена или завита опашка, бели петна или отделни бели косми, както и зелени очи. Качества и поведение
Котките от тази порода са с уравновесен и спокоен характер. Отличават се с повишен апетит, но дори в зряла възраст съхраняват елегантната си външност. Притежават ловен инстинкт спрямо мишки и плъхове. Отлични компаньони в семейна среда, много "разговорливи".

Канадски сфинкс

Произход и развитие:
Породата е безкосместа, гола, наречена "лунна котка" и е получена вследствие мутация в щата Онтарио през 1966 г. Първоначално полученият гол котарак бил кръстосан със своята майка и поколението дало началото на нова порода. Освен с отсъствието на космена покривка, породата се характеризира с нежна кожа и намален ръст. Смята се, че безкосмести котки са отглеждали още древните ацтеки, а по-късно и мексиканците. И до днес в Мексико се срещат екземпляри от безпородни безкосмести котки, които през лятото са "голи", а през зимата имат съвсем къса козинка на гърба. Породата е призната от всички световни организации.
Екстериор и стандарт:
Тялото е гъвкаво, тънко и стройно. Главата е триълълна, с клинообразна форма, с леко издадени скули и къс нос. Ушите са широко поставени, големи, със закръглени краища. Очите са дълбоко поставени, леко косо насочени. В зависимост от цвета на кожата могат да бъдат златисти или с меден оттенък. Крайниците са тънки, стройни, с малки овални лапи. Опашката е дълга и завършва със заострен край. Качествените котета от тази порода се раждат напълно голи и остават такива, а други котетата се раждат с къса, много мека бархетна козина, която с възрастта постепенно опадва, като остава леко пухеста само на муцунката и външната страна на ушите, лапите и връхната част на крайниците. Кожата може да бъде с всякакъв цвят и рисунък, като цветът на очите трябва да хармонира на цвета на кожата.

корниш рекс

Произход и развитие:
През 1950 г. в поколението на едно поголовие котки в Корнуел се родило кремаво коте с вълнисти козина и вибриси (ген I). Този мутантен тип козина предизвикал консултации с ветеринарни лекари, които посъветвали кръстосването на котето.
Калибанкер с неговата костенурково-бяла майка, в резултат на което се родили още няколко къдрави котета и била създадена експериментална програма за селекция. Селекционерката г-жа Енисмор след това кръстосала сина на Калибанкер - Подх, с късокосместа сиамка, за да предотврати последствията от близкородственото кръстосване. В поколенията се получавали котета с къдрави, но и с прави косми, които обаче носели в себе си рецесивния рексов ген и по този начин породата успешно се развивала. От момента на появяването на първия мутант до признаването на породата корниш рекс (през 1967 г.) минали 17 години. Породата била официално призната през 1968 г. от всички международни организации.

Екстериор и стандарт :
Тя е една от най-интересните породи котки, която се характеризира с много силно, мускулесто и стройно, средно голямо тяло. Главата е клинообразна, с плосък череп, масивно подбрадие и прав профил (липсва стоп). Ушите са високо поставени, големи, широки в основата, закръглени в краищата и покрити с тънки косъмчета. Очите са средно големи, с бадемовидна форма. Техният цвят хармонира на окраската на козината. Крайниците са дълги и стройни, с малки овални лапи. Опашката е дълга, тънка, заострена накрая, покрита с плътни вълнисти косми. Космената покривка е гъста, къса, копринено мека (плюшеноподобна) и къдрава (най-много на гърба и опашката).

Вибрисите също са вълнисти и средно дълги. Стандартът признава всякакъв вид разцветки, но белите петна трябва да са симетрични (с изключение на костенуркова шарка в комбинация с бяло), като цветът на очите, носната гъба и възглавничките на лапите трябва да съответстват на окраската на козината.За недостатъци се смятат много рошава или много къса, както и недостатъчно вълниста козина, асиметрично разположени бели петна, места, лишени от козина, голяма или много дълга или широка глава, малки уши, плътно и мускулесто тяло, недоразвита мускулатура, къса или безкосмена опашка. Качества и поведение

Котките от породата корниш рекс са ласкави, енергични и игриви котки. Когато са в добро настроение, те размахват опашка като кучетата. Заради тази си особеност, а също и заради специфичната космена покривка, понякога ги наричат пуделни котки. Качества и поведение .Котките от породата корниш рекс са ласкави, енергични и игриви котки. Когато са в добро настроение, те размахват опашка като кучетата. Заради тази си особеност, а също и заради специфичната космена покривка, понякога ги наричат пуделни котки.

Шартьоз

Произход и развитие

Тази порода котки произхожда от френския манастир Кувен дьо Шартрьоз в Западните Алпи. Историята на породата започва от 1558 г, когато е създадена от монасите на картезианския орден от този манастир и напомня за произвежданото от тях питие шартрьоз. Говори се, че те продавали само кастрирани животни и дълго време котките от тази порода били притежание само на манастира. През XVIII в. Карл Линей описва картезианската котка като особен вид. Стандартът на породата е бил обявен още през 1934 г., но неправилната селекционна дейност довела до това, че през 1967 г. поради голямата прилика с британската синя котка, FIFе я приравнява с нейния стандарт. Десет години по-късно белгийски селекционери започнали възстановяването на първоначалния тип шартрьоз и успели, като през 1978 г. стандартът на породата е бил утвърден и породата е официално призната като самостоятелна от всички международни организации. Днес породата е разпространена особено много във Франция, Белгия, Швейцария и САЩ.
Екстериор и стандарт
Котките от тази порода са със средно дълго, масивно, едро, мускулесто тяло и широки, развити гърди. Главата е с едра брадичка, пълни бузи, наподобяващи обърнат трапец. Носът е широк, като има ясно изразен стоп. Ушите са средно големи, прави, но не вертикално стоящи и високо поставени върху черепа. Очите са големи, кръгли, оцветени в преобладаващ медночервен или тъмнооранжев цвят. Крайниците са къси, мускулести, стабилни, с овални и здрави лапи. Опашката не е особено дълга, в края леко заоблена. Козината е гъста, лъскава и невинаги прилепнала плътно към тялото (леко стърчаща). Окраската е еднотонна по цялото тяло. Допустими са всички сини тонове, но се предпочита сребристо-синият цвят. Оцветяването трябва да е еднообразно чак до корена на косъма, а цветът на опашката - идентичен с цвета на тялото.За недостатъци на породата се смятат ивици, оттенъци, кафеникави тонове и бели петънца и косми, а също и зелен оттенък на очите и "мътност". Цветови варианти :Срещат се две разновидности на породата, които се различават само по цвета на козината и очите:CHA as - шартрьоз сребристо-син (светлосин) с медночервени очиCHA a - шартрьоз стоманеносин (сиво-син) с оранжеви (жълти) очи
Качества и поведение
Котките от тази порода са тихи, спокойни и гальовни. Имат жив темперамент и уравновесен нрав, поради което са идеален партньор на хора от всички възрасти. Лесно се привързват към членовете на семейството и трудно понасят дълги раздели - има случаи на смърт от глад след смъртта на господаря. Отличен ловец на мишки и плъхове. Отличичава се с добро здраве, поради което не създава проблеми, но съществува опастност от затлъстяване при прехранване.

Шотландска клепоуха

ИСТОРИЯ И ХАРАКТЕР

Късокосместата шотландска клепоуха котка е възникнала в резултат на спонтанна мутация в една ферма в Шотландия през 1961 г. фермерът Уилям Рос забелязал сред родените котета едно от тях, което било с подвити уши. В следващите поколения от мутанта се родили още 2 такива котета и станало очевидно, че подвитите уши са доминантен признак, който се предава по наследство. За отбелязване е, че още в старите книги по естествена история са описвани котки с клепнали уши. Така например още през 1796 г. в английското списание "Юнивърсъл мегазин ъф нолидж енд плежър" се съобщава, че в Китай, където климатът е много мек, се срещат котки с клепнали уши. Един век по-късно моряк, завърнал се от Китай с клепоуха котка твърдял, че там има много такива котки, които китайците отглеждали за храна. Но европейските зоолози не намерили следи от този тип до 1938 г, когато внезапно била открита още една котка, чиято характеристика доказвала, че тя представлява рядък мутант, спадащ към белите дългокосмести котки. И едва след появата в Шотландия на новия мутант станало ясно, че това не е за първи път. След Шотландия подобни мутанти се появили в Германия и Белгия и няколко от тях били пренесени в САЩ. Там котките от различни поколения с клепнали уши били кръстосани с британски и американски късокосмести котки и било получено потомство с клепнали уши. Първоначално били развъждани само бели клепоухи котки, а по-късно - и с други разцветки. За първи път породата Скотиш фолд била представена на британско фелиноложко изложение през 1971 г., където една такава клепоуха котка спечелва награда. Все още обаче официално породата не била призната, тъй като съществували противоречия между отделните котешки асоциации относно стандарта. Породата била призната и утвърдена едва през 1974 г. от английските котешки асоциации, докато в САЩ СFА признала и утвърдила стандарта едва през 1978 г. В днешно време породата е призната от всички международни организации, с изключение на FIFе.
Екстериор и стандарт


Тялото е средно голямо, закръглено и плътно. Главата е голяма, заоблена, с развити челюсти и силно изразено подбрадие. При мъжките бузите са по-силно развити, отколкото при женските. Носът е къс, широк, с лека гърбица в горната част, като стопът е слабо изразен. Ушите са съвсем малки и клепнали напред. Очите са широко поставени, големи, с кръгла форма и много изразителни. Техният цвят трябва да хармонира с окраската на козината. Крайниците са средно дълги и добре замускулени. Лапите са с овална форма. Опашката е средно дълга до дълга, заострена накрая. Космената покривка е къса и плътна. Окраската е доста разнообразна.Котките от тази порода биват два типа: с клепнали уши (folded ear) и с изправени уши (straight). Екземплярите с изправени уши не се допускат до изложби. Котенцата се раждат с изправени уши и към 3-4 седмица клепват, а някои остават с изправени. На 3 месечна възраст вече може да се определи качеството на котенцето - изложбено, за развъждане или за домашен любимец. Цветови варианти :Същите, както при британските късокосмести котки.Качества и поведение:
Котките от тази порода проявяват голяма издръжливост по отношение на заболявания. Смята се, че са много по-общителни и гальовни от другите котки.

японски бобтейл

Произход и развитие:
Японският бобтейл е древна порода, известна в Япония още от X в. Изображения на котки с къса опашка може да се срещнат на миниатюри от средновековните японски майстори. През 1940 г. три японски бобтейла, а по-късно още мъжки и женски екземпляри от породата били транспортирани в САЩ, където започнала сериозна селекционна работа по тази уникална порода. През 1970 г. бил създаден стандартът на породата, който бил приет от японската и американската асоциация, а по-късно и от европейските, въпреки че на стария континент породата се среща по-рядко.Интересно е, че неотдавна на Курилските острови и Сахалин в Русия били открити в полудиво състояние късоопашати котки, удивително приличащи на японските бобтейли. Някои от тях били хванати от руски фелинолози и понастоящем успешно се развъждат в Москва. Тези котки, наречени Курилски бобтейл са стандартиризирани от WCF и са признати и от другите международни организации.
Екстериор и стандарт
Тялото на Японския бобтейл е средно голямо, добре замускулено и хармонично поставено. Главата с с почти правилна триъгълна форма. Има високо разположени скули, а бузите са развити и закръглени. Носът е сравнително дълъг, със сплеснат край. Ушите са високо и широко поставени, големи, стоящи под ъгъл към главата, което създава впечатление, че те са леко наклонени напред. Очите са големи, с овална форма, косо поставени. Техният цвят трябва да хармонира на окраската на козината. Същото се отнася и за цвета на носната гъба и възглавничките на лапите. Крайниците са дълги, стройни, задните са по-високи от предните, поради което задницата е приповдигната. Лапите са неголеми, с овална форма.


Опашката е необичайно къса и е типичен признак на породата. В спокойно състояние бобтейлът държи опашката високо повдигната, при което нейната дължина е от 6 до 9 см (при измерване в изтегнато положение нейната максимална дължина може да достигне 10-12 см). Опашката може да бъде както права, така и завита нагоре. Космената покривка на опашката е дълга и груба, с космено кичурче накрая, неприлягаща, растяща във всички направления. Козината на тялото е мека, коприноподобна, без забележимо подкосмие. Има два типа - късокосмести и полудългокосмести. Стандартът на породата допуска всякакъв тип окраска (освен сиамски и абисински), като се предпочита трицветното обагряне. За недостатъци на породата се смятат сплесната или кръгла глава. отсъствие на прешлени в опашката, липса на космено кичурче на опашката, дълга опашка и прилягащи косми по нея, нестандартно телосложение и др. Качества и поведение:
Котките от тази порода са дружелюбни, ласкави и лесно се привързват към членовете на семейството, но понякога могат да проявяват твърд характер. Според народното поверие в Япония, счита се, че повдигането на едната от предните лапи е добро предзнаменование, а раждането на коте с петниста окраска носи щастие.

Ориенталска

Произход и развитие:
Ориенталските късокосмести породи произхождат от сиамските котки, поради което имат известна прилика с тях (по екстериор и темперамент), но се отличават по обагрянето на очите. Характерна особеност при тях са яркозелените очи (без жълт оттенък), като яркосини очи имат само белите ориенталски котки. Представителите им се отличават с елегантност и изящност. Днес ориенталската късокосместа котка официално е призната от всички котешки асоциации, в стандарта на които, котките се отличават помежду си предимно по окраската на космената покривка.
Екстериор и стандарт
Ориенталската котка е елегантна и изящна. Има средно дълго, източено, гъвкаво тяло. Шията е дълга и тънка. Размерите на тялото, крайниците, главата и опашката са пропорционални и хармонични. Главата е средно голяма, с клиновидна форма, дълга, с тясна муцуна и със забележимо издадена напред брадичка. Носът е дълъг и прав, като продължава по линията на челото, без стоп. Ушите са големи, широки в основата, като краищата им са леко заострени. Очите са широко поставени, средно големи, с бадемовидна форма, с яркозелен цвят (само белите са с яркосин цвят), косо по отношение на носа. Крайниците са дълги, тънки, с малки овални лапички. Задните крайници са малко по-дълги от предните. Опашката е дълга, права, завършваща конусовидно. Козината е къса, нежна, блестяща, плътно прилепваща към тялото. Оцветяването трябва да бъде по възможност в един тон, като всеки косъм трябва да е оцветен еднакво по цялата дължина. Вибрисите и ресниците трябва да бъдат едноцветни, съответстващи на окраската на козината.За недостатъци на породата се смятат масивно тяло, кръгла глава, къса, дебела или закривена опашка, а също и жълтеникав оттенък на очите и бели петънца или отделни бели косми по козината.Качества и поведение:
Ориенталските котки са много енергични, игриви и любопитни животни. За тяхното отглеждане е необходим просторен дом за движение и игри.

Норвежка горска

Произход и развитиеНорвежката горска котка произхожда от одомашнената дива котка, обитаваща фиордите и северните норвежки гори. Нейните предци имали достатъчно дълга и гъста козина, за да понасят суровите условия на севера. За съхраняване на популацията тези котки са развили разнообразни качества - главно да са бързи и ловки ловци. Норвежката горска котка е съхранила пищната дълга космена покривка, както и съобразителността и находчивостта на дивите си предшественици, които са живели преди много векове при тези сурови условия. За първи път породата е описана. през 1599 г. от свещеника натуралист Клаузен Фринс. В родината си тя е полулярна под името Уеги и за нея съществуват много легенди и митове. В една от тях се разказва за това, че богът на древните норвежци Тор имал котка, толкова огромна, че той не можел да я повдига, а в друга легенда богинята на красотата, любовта и плодородието Фрея пътешествала на колесница, впрегната от двойка огромни норвежки горски котки. След публикуването на "Норвежки народни приказки" през 1841 г. тези котки с дълга и пухкава опашка станали герои на народното творчество. За необичайните приключения на тази котка и сега се разказват истории във всички начални училища в страната. За първи път червено-бяла норвежка горска котка била показана на изложба в Осло през 1938 г., но норвежките фелинолози повече се интересували и отделяли внимание на чуждоземните екзотични породи, отколкото на своята родна порода. След Втората световна война норвежката горска котка свободно се кръстосвала с късокосместите фермерски котки, поради което съществувала опасност породата да изчезне. За да я спаси, президентът на норвежкия клуб на любителите на котки Карл Нордан установил строги правила за чистопородното й развъждане. През 1975 г. бил разработен стандарт на породата в норвежкия клуб на любителите на котки. През 1977 г. в Париж породата била призната официално и бил утвърден стандартът, което позволило на норвежката горска котка да участва във всички европейски фелиноложки изложби. В САЩ и Канада, по мнението на някои учени, тези котки са попаднали много отдавна с корабите на пътешествениците викинги, които носели със себе си нормандски полуодомашнени котки - предците на норвежката горска котка.Екстериор и стандартТялото е дълго, едро и гъвкаво, добре замускулено. Главата има триъгълна форма, носът е дълъг, с прав профил, без стоп. Има изразена брада. Ушите са дълги, високо поставени, с неголеми стърчащи косъмчета на върха (както при риса). Очите са големи, отворени и могат да бъдат различно оцветени, като цветът им трябва да съответства на окраската на козината. Крайниците са високи, като задните са по-дълги от предните. Опашката е дълга и рунтава. Космената покривка се състои от дълги, блестящи и непопиващи вода покривни косми, както и от гъсто плътно подкосмие. Лятното окосмяване е късо, без "якичка" и без гъсти косми на гърдите и брадата, поради това, че подкосмието е слабо развито. Наесен се образува зимното окосмяване, което е обилно и равномерно по цялото тяло, като се образува гъсто и плътно подкосмие, предпазващо котките от студове. На задната част на "гащичките" на задните крайници покриващите косми са малко, тъй като се покриват от дългите косми на опашката. Покривните косми започват да нарастват при подрастващите котки на 3 до 5-месечна възраст. Допуска се всякакъв цвят на окраската, а също и комбинация на белия с други цветове за крайниците, корема и гърдите. Най-често срещаните комбинации са някой основен цвят с бяло на гърдите, лапите и корема. При оценяването на изложби особено се цени типът и качеството на косъма, като цветът и рисунъкът имат второстепенно значение. Недостатъци на породата са сух и сплъстен косъм, къса опашка, къс нос, наличие на стоп, закръглена или четириъгълна глава, малки уши или голямо разстояние между тях, както и много слаби и дребни екземпляри.Качества и поведение:Независимо от това, че норвежката горска котка е съхранила много от чертите на своите диви предшественици, тя живее нормално в домашна обстановка.

Британска късокосместа

Произход и развитие.

Британската късокосместа котка е създадена в Англия през втората половина на XIX в. чрез продължително кръстосване на аборигенни и домашни котки с персийски котки, след което е била провеждана целенасочена селекция. Стандартът е бил приет от британската котешка асоциация в края на XIX в. Днес британските късокосмести котки са разпространени из целия свят.
Екстериор и стандарт. Тялото на британската котка е средно голямо, пропорционално развито и отлично замускулено. Има широк и добре развит гръден кош. Главата е широка, с масивна широка муцуна и закрьглени бузи, които придават на главата формата на преобърнат трапец. Подбрадието е дебело, но не трябва да изпъква. Носът е широк, прав и недълъг. Ушите са малки, като краищата им са леко закръглени. Очите са широко поставени, големи, с овална форма и са обагрени с меден или тъмнооранжев цвят. Оцветяването им трябва да бъде чисто и ясно, в никакъв случай размито, без следи от зелен и жълт цвят, които не се допускат.
Шията е къса и здрава. Крайниците са масивни и къси, с развита мускулатура и с дебели овални лапи. Опашката е средно дълга, пропорционална на тялото, в края леко закръглена. Космената покривка трябва да бъде блестяща, плътна. Има плътно подкосмие, което по дължина е еднакво с покривните косми. Окраската на козината е разнообразна: еднотонна (всички признати цветове); мраморна; сребристо-мраморна; агути (серия таби); петниста (всички признати варианти); двуцветна (всички признати варианти); костенуркова и костенуркова с бяло (всички признати варианти); опушена; чинчилова; сребристо-затъмнена. За недостатъци се смятат отделни бели косми на основната окраска, кафяви и червени оттенъци, ивици или типинг, нееднородност в окраската, както и по-светло подкосмие от покривните косми. При много от британците, за получаване на нови цветове са кръстосвани с други породи котки - персийска, екзотична, шотланска клепоуха и европейска късокосместа. Такива британски котки трябва да бъдат с експериментални родословия и не се препоръчва племенна работа с тях. За чистопородни се смятат котките, на които в родословията родителите и дедите са само британски котки. Особеностите в стандартите на най-разпространените британски котки са следните:
Британска синя котка. Най-разпространения цвят при породата - сиво-син цвят, който се допуска да бъде в различни оттенъци на синьото, като най-предпочитана е светлосинята окраска. Обагрянето на козината трябва да бъде чисто, равномерно, без бели или с друго оцветяване косми. От дълго време се води спор относно приликата в стандартите на британската синя котка и френската порода Шартрьоз.Британска бяла котка (с 3 варианта - синеока, оранжевоока и с разноцветни очи). И трите породи по екстериорни особености приличат на британската синя котка, но окраската на козината им е тебеширенобяла, без каквито и да е оттенъци на друг цвят. Кожата на муцуната и възглавничките на лапите са обагрени в розово. При малките котета понякога се забелязват черни, сини, червени или кремави петна на главата, които в зряла възраст изчезват. Цветът на очите при британската бяла синеока котка е тъмносин, а при британската бяла оранжевоока котка медночервен или тьмнооранжев. Това предопределя голямото търсене на котки с този цвят, които често предизвикват фурор на изложбите.
Британска черна котка.
По външни форми и белези прилича на британската синя котка, но козината задължително трябва да е в наситеночерен цвят. Всеки косъм от тялото по цялата си дължина трябва да има еднакъв черен оттенък, без никакви нюанси на ръждивомедно, бели петна или зачатъци на друг цвят. Кожата на муцуната и възглавничките на лапите са черни, а очите са медночервени или тъмнооранжеви. При малките котета понякога до 5-6-месечна възраст се забелязва неопределено оцветяване на козината, но в зряла възраст всички признаци на наследствено затвърдения черен цвят на породата се проявяват напълно.В последните години най-търсените и модерни цветове са: лилав, шоколадов, двуцветни / ван, арлекин / и трицветни.

Персийска

Произход и развитие:
Персийската котка е най-популярната порода в последните няколко десетилетия. Нейните представители са най-многобройни на изложбите и лидери в годишните рейтинги на Европа и Америка - най-известната и желана за притежаване порода. Тя има тих, покорен нрав. Персийската котка е идеална за отглеждане като домашен любимец, излъчваща приятно, мирно впечатление, идеална компаньонка. Нейният глас рядко се чува. Тя е спокойна и настойчиво търси вашето внимание, стои около Вас и постоянно гледа във Вашите очи и очаква внимание. Често ляга на Вашите колене, когато почивате на фотьойла или дивана, замърква и очаква погалване и любовта Ви. В хладните нощи може да Ви стопли като спи при Вас. Отглеждането на персийка в дом е много удобно и приятно. Създава спокойна атмосфера, тя, както и други породи котки, е игрива и забавна, но това, което я отличава от другите е, че обича да играе с деца и никога няма да ги одраска, дори и най-палавите и буйни деца. Когато нещо не й харесва на персийската котка, тя не проявява агресия, а по-скоро се отдръпва на избрано от нея спокойно място. Когато хората си взимат котенце, са с нагласата, че женското персийче е по-нежно и любвеобилно, а мъжкото - самостоятелно и агресивно. Но такова поведение не е характерно за персийската порода, дори мъжкият представител е по-нежен и гальовен, а женската е по-своенравна и понякога може да покаже характер, но никога агресия ( отнася се най-вече за съвременния тип персийски котки). В последните години персийската порода претърпя коренни промени и придоби съвременния си вид, благодарение на развъдната дейност на американските селекционери. Това се оказа революция в породата. До скоро персийската котка се определяше като "класически", "полуекстремален" и "екстремален" тип. Днес тези определения за нея не са актуални. Новото "лице" на персийката се сравнява с детското - добро, нежно, гледащо те с широко отворени наивни очи. Лекият, общителен характер на Персийската порода, дори и в напреднала възраст, й позволява приятно съжителство с всички хора и другите домашни животни в дома. Персийските котки остават игриви и ни носят радост дълги години. Забавната, веселата, мирната и нежна персийка - това е идеалният домашен любимец.Всичко казано за персийската котка се отнася и за нейният късокосмест вариант - американската екзотична котка!
СТАНДАРТ
Всички Международни фелиноложки федерации признават персийската порода ( PER ). Тя има своя стандарт в различните федерации, който е почти идентичен.Чистопородната персийска котка се продава с родословие, в което са описани нейните родители и прародители - четири поколения назад. По този начин може да се извършва правилна селекционна развъдна дейност и да се избегнат неприятни изненади при появата на нежелано и некачествено потомство. Селекционерите на котки признават три породни КЛАСА за КАЧЕСТВО на персийските котки - SHOW, BREED и PET.- SHOW class - това са котки, при които носната гъба се намира на долната мислена линия на очите. Носът трябва да е къс, с голяма носна гъба и широки носни отвори, за да не затрудняват дишането на котката. Очите са раздалечени, кръгли, широко отворени, с наситен цвят. Ушите са малки, със заоблени върхове, странично и ниско поставени. Челото е високо и заоблено отгоре. Горните устни трябва да са дълги и дълбоки. Тялото, крайниците, опашката и козината напълно трябва да отговарят на стандарта на породата. Тези котки са от доказани кръвни линии и с отлични родословия, нямат никакви генетични дефекти, практически отговарят напълно на стандарта на породата. Този клас котки се използват за развъдни програми, а в изложбената си кариера могат да достигнат титли Гранд Международен Шампион и Европейски Шампион. Тяхната цена е най-висока.
- BREED class - това са котки с открит поглед при който горната линия на гъбата на носа се намира малко под долната мислена линия на очите, които трябва да са кръгли и широко отворени. Тези котки са с отлично родословие и с отлични качества, но имат някакъв дребен недостатък, почти незабележим, освен за съдиите. Този клас котки е перспективен, при него се намалява възможноста от деформации на носа и челюстите. Женските се използват предимно за развъдна дейност, често от тях се раждат котенца show класа с подходящо избран партньор, а мъжките екземпляри са за домашен любимец. В тяхното родословие се поставя печат "не се допуска за развъждане". Изложбената кариера на този клас персийски котки е до "Шампион", ако се поддържат в кондиция.
- PET class - това са персийски котки с нос, чийто горен край на гъбата се намира под долната мислена линия на очите на разтояние от 5-6 мм до 1-2 см. Днес тези котки, познати като старият "класически" тип, не са типични представители на породата и не отговарят на съвременния стандарт, независимо, че са с родословия. Намалената им изложбена популярност в световен мащаб е довело до загуба на интерес към тези котки. Все още за съжаление в България, този тип персийски котки е преобладаващ с изключение на професионално занимаващите се развъдници. Също така, котки с анатомични изменения ( изкривявания ) в носа и челюстите, пречупени опашки, глухи и с нестандарно оцветяване на козината и очите са негодни за разплод, защото вероятността за предаване в поколенията им на тези недостатъци е голяма, препоръчва се кастриране. Това са котки клас домашен любимец. В тяхното родословие се поставя печат "не се допуска за развъждане". Те могат да доставят много радост и незабравими мигове на собственика си. Нерядко в котилото на два съвременни типа персийски котки се раждат котенца PET класа. Цената на тези котенца е най-ниска.
СТАНДАРТ НА СЪВРЕМЕННАТА ПЕРСИЙСКА КОТКА
ГЛАВА Кръгла и масивна, с широк купообразен череп с изпъкнало чело. Носът е къс с голяма носна гъба с широки носни отвори, намираща се на долната мислена линия на очите. Силно овално подбрадие, в една вертикална линия с носната гъба и челото (в профил лицевата част е плоска). Горните устни са дълбоки и дълги. Челюстта е силна, широка с правилна захапка. Издаването на захапката до 2 мм не се явява сериозен недостатък. Общото впечатление, което създава този тип е на усмихнато детско личице, затова американските селекционери са го нарекли baby face. УШИ Малки, широки и ниско поставени, със закръглени крайчета. Отлично окосмени , губещи се в козина. ОЧИ
Големи, кръгли, изразителни, недълбоки, широко и право поставени. Погледът е спокоен, дружелюбен. Клепачите са плътни и сухи. Над веждите има забележима разделяща ги бразда. ЦВЯТ НА ОЧИТЕ Ясен и интензивен цвят, еднакъв и по края на окото, съответстващ на цвета на козината. При всички персийски котки цветът на очите е оранжев до меден, с изключение на:
при кълърпойнта е син, а при чинчилата е зелен;
при белите персийки има три варианта - със сини очи, оранжеви или различен цвят (едното око е оранжево, а другото е синьо).

ШИЯ Шията е къса и силна, ниско стояща. ТЯЛО Едро или средно по размер, масивно с широки гърди, компактно, със закръглен корем. Здрава, добре развита костна и мускулна система. Тънкокостност не се допуска. КРАЙНИЦИ И ЛАПИ Крайниците са силни, къси и дебели. Лапите са компактни, кръгли и масивни. Пръстите са прибрани с косми между тях. ОПАШКА Къса, права без дефекти (възли) и дебела в основата си. Силно и равномерно окосмена. КОЗИНА Дълга и мека, гъста и обилна, коприненоподобна, неприлепваща по тялото; чиста и разресана. Силно окосмяване на бузите, оприличаващо го на "бакенбарди" и около шията образува ефектна яка, която надолу към гърдите преминава към богато "жабо". На корема е дълга и много мека. Козината трябва да бъде чиста, искряща, стояща като леко наелектризирана. Мазната козина свидетелства за недостатъчно балансирано хранене, недостатъчна поддръжка и изложбена подготовка. ТИП Персийският тип е тежък и масивен. КОНДИЦИЯ На изложба котката трябва да бъде в отлично здравословно състояние, в изложбена кондиция, изкъпана и сресана, с абсолютно чисти очи и уши и подопашни задни части. Може да се каже, че добре гледаната персийка винаги е готова за изложба, на минимум 50% . ДИСКВАЛИФИКАЦИЯ



В цвета - медальон или бяло петно на независимо от мястото по тялото; нарушаване цвета на гъбичките на лапите и/или гъбата на носа; възел или пречупване на опашката; което и да е видимо проявяване на слабости в задните крайници и таза; видими деформации в гърба, ребрата и гръдния кош; видими деформации в черепа (лицева асиметрия и издаване на челюста - над 2 мм); косо поставени очи. Прав и дълъг нос, липса на стоп. За кълърпойнта - ако не е със сини очи или има бели петна по тялото (на снимката).



ЦВЯТ И ОКРАСА



Индентификационна система на цветовете на FFE и WCF



PER n - ЧЕРЕН (BLACK)Цвят: При черните малки котета по козината могат да имат светло сиви или кафеникави отенъци, както и на места по тялото бели косми. При възрастната черна персийка козината трябва да бъде черна, лъскава като гарваново перо до корена, без сиви или кафяви отенъци, без бели косми и без сива подкозина. Тези котки трябва да се пазят от продължителна слънчева светлина, това води до появата на кафеникав нюанс. Труден за поддържане цвят.Кръстосването на черен екземпляр със син е нежелателно, тъй като основата на козината на потомството ще е сивкаво. Препоръчително е : черна персийка с бял, двуцветен или червен котарак. А черния котарак с бяла, костенуркова или костенуркова с бяло. Гъба на носа: ЧернаВъзглавнички на лапите: ЧерниЦвят на очите: Медни или тъмно оранжевиЗабележка: Недопустими при този цвят са : сини или зелени очи, бяло петно на гърдите (медальон), брадичката или други части по тялото.PER w - БЯЛ (WHITE)Цвят: Чисто бял, без никакви други цветови отенъциГъба на носа: РозоваВъзглавнички на лапите: РозовиЦвят на очите: Сини (PER w 61), медни или тъмно оранжеви (PER w 62), могат да бъдат и различни - едното синьо, а другото оранжево (PER w 63).Забележка: При малките котенца на главичката могат да имат косъмчета от друг цвят, които до 3-5 месечна възраст трябва да изчезнат.PER a - СИН (BLUE)Цвят: Допускат се всички тонове на синьо, но цвята трябва да бъде чист и равномерен по цялата дължина на косъма, без бели косми или отенъци. За предпочитане са светлите тонове. Цвят, при който се изисква често ресане, за премахване на мъртвите косми (предават тъмен цвят на козината).Най-добър син цвят при поколението се получава при кръстосване на двама сини родители.Гъба на носа: Синя, до тъмно - синя Възглавнички на лапите: Сини, до тъмно - синиЦвят на очите: Медни или тъмно - оранжевиЗабележка: При този цвят не е препоръчително появата на таби окраска.PER b - ШОКОЛАДОВ (CHOKOLATE)Цвят: Допускат се всички тонове на кафяв цвят, без "рижаво", без бели косми или рисунки. Цвета трябва да бъде равномерен по цялата дължина на косъма. Рядко срещан цвят.Гъба на носа: Млечно - шоколадовВъзглавнички на лапите: Цвят на канела или шоколадовЦвят на очи: Меден или тъмно - оранжевPER c - ЛИЛАВ (LILAC)Цвят: Цвета на козината е бледо - лилав с леко розов отенък. Без бели косми и рисунки, без тъмно подкосмие. Цвета трябва да бъде равномерен по цялата дължина на косъма. Също много рядко срещан цвят.Гъба на носа: ЛилаваВъзглавнички на лапите: Лилаво - розовиЦвят на очи: Меден или тъмно - оранжевPER d - ЧЕРВЕН (RED) Цвят: Тъмно топъл червен, махагонов до пурпурен цвят, без отметки или светли петна. Много рядко се среща чист цвят. Обикновенно червените котки имат светли отенъци до бежаво или кремаво по муцунките, на крайниците и опашката - определят се като "таби". Най-добър цвят при поколението се получава от събирането на червени родители и от червен котарак с костенуркова котка. Гъба на носа: Керемидено - червенВъзглавнички на лапите: Керемидено - червенЦвят на очи: Меден или тъмно - оранжевЗабележка: При наличието на бял край на опашката, титла не се присъжда. Пигментни петна на гъбата на носа са недостатък. PER e - КРЕМАВ (CREAM)Цвят: Чист пастелно - бежав (без оранжев отенък). Основно изискване към този цят е: цялостна равномерна окраса, без тъмни участъци, ивици или петна. При наличието на такива, преминават към варианта "таби". Ако не полагате достатъчно грижи за козината и не я разресвата често, мъртвите косми й придават по-тъмен оттенък.Най-красива окраска при котенцата се получава от кръстоска на кремава котка с кремав или син персиец. Не е желателно кремава женска с черен или червен мъжки котарак. Гъба на носа: РозоваВъзглавнички на лапите: РозовиЦвят на очите: Медни или тъмно - оранжевЗабележка: Най-ниска оценка на изложба получават котки с червеникави или белезникави петна по крайниците.PER f - ЧЕРЕН КОСТЕНУРКОВ (BLACK TORTIE)Цвят: Червени и черни смесени петна, с различни отенъци, равномерно разпределени по цялото тяло. Желателно е червено листо на челото.Гъба на носа: Черна, розова или черна с розови петна.Възглавнички на лапите: Черни, розови или черни с розови петна.Цвят на очите: Медни или тъмно - оранжев.PER g - СИН КОСТЕНУРКОВ (BLUE TORTIE)Също като при костенурков - заменя се черно и червено със син и кремав.Цвят на очите: Медни или тъмно - оранжев.PER h - ШОКОЛАДОВ КОСТЕНУРКОВ (CHOCOLATE TORTIE) Също като при костенурков - заменя се черно и червено с шоколадов и кремав.Цвят на очите: Медни или тъмно - оранжев.PER j - ЛИЛАВ КОСТЕНУРКОВ (LILAC TORTIE) Също като при костенурков - заменя се черно и червено с лилав и кремав.Цвят на очите: Медни или тъмно - оранжев