Произход и развитие:Породата е създадена в САЩ през 1860 г. чрез кръстосване на продуктивните американски фермерски котки с турски ангорски и безпородни късокосмести котки. Наименованието е съчетание от името на американския щат Мейн, както и с приликата с козината и муцуната на американската миеща мечка енот (англ. coon). Отличава се с едри екземпляри (мъжкарите достигат понякога до 10-15 кг, а женските - до 5-8 кг). Според една древна легенда нейните прародители били енот и котка, благодарение на което мейн-кууна унаследил ивичестата окраска и други признаци на американския енот (козина, муцуна). Въпреки че тази хибридизация е напълно невъзможна, името Мейн-куун е останало.За пръв път породата е спомената от мистър Пейс, който през 1867 г. описал привлекателен черен мейн-куун на име Меринс. Котките от тази порода станали популярни в Нова Англия, като печелили призови места на много изложби на котки през миналия век, като дори станали победители на голяма експозиция в Медисън Скуеър Гардън през 1895 г. Породата официално е призната от всички Международни организации и в днешно време е широко разпространена в Европа и другите страни по света.Екстериор и стандартТялото на мейн-кууна е удължено, едро, с развита мускулатура. Главата е сравнително широка, с клиновидна, муцуна, и квадратен нос. Ушите са големи, леко косо разположени, и обрасли с косъмчета. Очите са големи, не много наклонени, най често със зелен цвят. Има високи крайници и големи овални лапи. Опашката е дълга, пухкава, козината е гъста, и свободно падаща надолу. При главата и плещите е значително по къса, като образува ясно изразена “яка”. Подкосмието е нежно на пипане, а покривните косми са по-къси (в сравнение с персийските котки) и умерено мазни, за да се стича водата по тях. През лятото козината на тялото е по-къса, отколкото през зимата, докато при опашката няма промяна. Стандартът допуска различна окраска и рисунък на космената покривка, освен еднотонният кафяв цвят или сиамският тип оцветяване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар