Произход и развитие:
Прародителите на тази порода попаднали на северноамериканския континент заедно с първите преселници от Европа. Те били взети на корабите като пазачи на зърнените запаси от нашествието на мишки и плъхове. В началото на века в САЩ започнала селекционна програма за създаване на американската порода, като за основа са използвали аклиматизираните европейски късокосместа котки. Бил изработен и стандарт за желания тип порода, но дълго време съществувал спор и различие в селекционната дейност на породата от специалистите от източното и западното крйбрежие. След многогодишни спорове се стигнало до споразумение между двете течения и Американската асоциация на любителите на котки (СFА) създала единен стандарт. В днешно време американската късокосместа котка е много популярна не само в Северна Америка, но и в други континенти, като куриозно звучи фактът, че това е най-известната порода в Япония.
Екстериор и стандарт:
Тялото е леко разтегнато (дължината е малко по-голяма от височината) много добре балансирано, с добре развита мускулатура, с развити плещи, гърди и задна част. Главата е голяма, с квадратна до кръгла муцуна. Носът е средно дълъг, със слабо изразен стоп. Има издадени скули и добре развити бузи, с масивно, добре развито подбрадие. Шията е дебела, средно дълга и добре замускулена. Ушите са средно големи, леко закръглени накрая и може да завършват със снопчета от малки косъмчета. Очите са широко поставени, големи, кръгли, леко косо наклонени. Обагрени са в зависимост от окраската на козината в зелено, жълто, синьо или са с меден цвят. Крайниците са мощни, средно дълги, добре замускулсни, със закръглени лапи. Опашката е средно дълга, дебела в основата и изтъняваща към края. Космената покривка е къса, плътна, гъста, мека, блестяща, предпазваща от влага, студ и механични увреждания. През зимните месеци става по-дълга и по-гъста. Окраската практически не се отличава от цветовите вариации на европейската късокосместа котка: бяла, черна, синя, кремава, червена, опушена ("черен дим", "син дим"), камео и др. Цветови варианти :Те са същите, както при европейските късокосмести котки. При американската късокосместа котка съществуват много варианти - от чисто бял до чисто черен цвят с почти всички промеждутъчни варианти, като цветът на космената покривка трябва да хармонира с цвета на очите (напр. чинчиловата и затъмнената сребриста окраска е със зелен цвят на очите; сребристо-петнистата с петна и ивици и сребристо-тигровата - със зелен цвят на очите; чисто бялата - с тъмносин или брилянтено-златист цвят на очите; срещат се и екземпляри с различен цвят на очите, от които едното може да бъде синьо, а другото - златисто; при червено-тигровата окраска цветът на очите е брилянтово-меден. Останалите окраски на козината са с брилянтово-златист цвят на очите.
Качества и поведение:
Американската късокосместа котка е елегантна, миловидна и ласкава, предразположена към контакти с хора, особено с деца. Отличава се с добро здраве, издръжливост, смелост и добра памет. Притежава изразени ловни качества към гризачи.
Прародителите на тази порода попаднали на северноамериканския континент заедно с първите преселници от Европа. Те били взети на корабите като пазачи на зърнените запаси от нашествието на мишки и плъхове. В началото на века в САЩ започнала селекционна програма за създаване на американската порода, като за основа са използвали аклиматизираните европейски късокосместа котки. Бил изработен и стандарт за желания тип порода, но дълго време съществувал спор и различие в селекционната дейност на породата от специалистите от източното и западното крйбрежие. След многогодишни спорове се стигнало до споразумение между двете течения и Американската асоциация на любителите на котки (СFА) създала единен стандарт. В днешно време американската късокосместа котка е много популярна не само в Северна Америка, но и в други континенти, като куриозно звучи фактът, че това е най-известната порода в Япония.
Екстериор и стандарт:
Тялото е леко разтегнато (дължината е малко по-голяма от височината) много добре балансирано, с добре развита мускулатура, с развити плещи, гърди и задна част. Главата е голяма, с квадратна до кръгла муцуна. Носът е средно дълъг, със слабо изразен стоп. Има издадени скули и добре развити бузи, с масивно, добре развито подбрадие. Шията е дебела, средно дълга и добре замускулена. Ушите са средно големи, леко закръглени накрая и може да завършват със снопчета от малки косъмчета. Очите са широко поставени, големи, кръгли, леко косо наклонени. Обагрени са в зависимост от окраската на козината в зелено, жълто, синьо или са с меден цвят. Крайниците са мощни, средно дълги, добре замускулсни, със закръглени лапи. Опашката е средно дълга, дебела в основата и изтъняваща към края. Космената покривка е къса, плътна, гъста, мека, блестяща, предпазваща от влага, студ и механични увреждания. През зимните месеци става по-дълга и по-гъста. Окраската практически не се отличава от цветовите вариации на европейската късокосместа котка: бяла, черна, синя, кремава, червена, опушена ("черен дим", "син дим"), камео и др. Цветови варианти :Те са същите, както при европейските късокосмести котки. При американската късокосместа котка съществуват много варианти - от чисто бял до чисто черен цвят с почти всички промеждутъчни варианти, като цветът на космената покривка трябва да хармонира с цвета на очите (напр. чинчиловата и затъмнената сребриста окраска е със зелен цвят на очите; сребристо-петнистата с петна и ивици и сребристо-тигровата - със зелен цвят на очите; чисто бялата - с тъмносин или брилянтено-златист цвят на очите; срещат се и екземпляри с различен цвят на очите, от които едното може да бъде синьо, а другото - златисто; при червено-тигровата окраска цветът на очите е брилянтово-меден. Останалите окраски на козината са с брилянтово-златист цвят на очите.
Качества и поведение:
Американската късокосместа котка е елегантна, миловидна и ласкава, предразположена към контакти с хора, особено с деца. Отличава се с добро здраве, издръжливост, смелост и добра памет. Притежава изразени ловни качества към гризачи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар