ИСТОРИЯ И ХАРАКТЕР: Въздушният силует, издължените крайници и елегантната походка на тази "перла" на Ориента внушава представата за балерина или танцьорка. Независимо от тези качества на ангорската котка, в последните години тя рядко се среща по фелиноложките изложби, тъй като преди време сред любителите на котки, мястото й беше заето от напористите персийски котки. Независимо от сходстово между породите (само на пръв поглед), турската ангора е една естествена котка. Изпаднала в "немилост", ангорската порода котки започва малко по малка да се загубва от погледа на любителите. Тя е на ръба на пълното изчезване, когато най-сетне турското правителство предлага на зоопарка в Анкара специална програма за селекция и възпроизвеждане, като се започне от последната двойка чистопородни животни, които били с изцяло бяло, блестящо покритие. Обявено за държавно съкровище, това котешко семейство било грижливо охранявано. Някои оскъдни сведения сочат, че през 1963 година американец се впечатлява от ангорските котки в зоопарка на Анкара, успява да купи няколко екземпляра на "златна цена" и започва развъждането им в САЩ. Десет години по-късно породата вече е спасена, но старите славни времена така и не се завръщат ... Въпреки естетическите си качества, нежността на характера и лесното поддържане на външния вид, ангорската котка остава една забулена в тайнственост порода. Някои изследователи смятат, че тя е пренесена много отдавна по земите на Турция от номадски черкезки племена и е запазила своя естествен вид благодарение на това, че тези райони са били много пусти. Уникалното животно е с нежно сърце и обича да се сгушва като топла яка около врата на стопанинина си. Това е една динамична, палава и закачлива, дори "бъбрива" котка, коята се държи добре с децата и другите животни наоколо. Ангорката е скоклива като катеричка и както горската обитателка обича да се катери. Никак не е зле, ако живеете в апартамент, да й осигурите специално приспособление за катерене.
Ангората наистина е малко дива, но лесно се приспособява и дори свиква да се разхожда на повод. Познавачите я смятат за много умно създание с претенции: да има около себе си "специален" човек - нежен и внимателен, който постоянно да се грижи за нея. Е, това може би е една мечта в нашето претоварено всекидневие. Косменото покритие на турската ангора не пада и не се скубе, което не е без значение. И ако всяка седмица то се изчетква с мека четка, веднага ще възвърне блясъка и прекрасния си "свилен" вид. В периода на смяна на козината, обаче, тази процедура се прави задължително 2 пъти седмично. Ако косменото покритие на Вашата любимка ви изглежда "замърсено" (независимо от тези грижи), знайте, че окраската на тази фина котка съществува и в различни леки нюанси на бялото - кремаво и екрю.
КРАТКО ОПИСАНИЕ
УШИ: Те за заострени, но широки в основата. Гъсто окосмени и "кичести", характерните уши подчертават триъгълната форма на чаровната муцуна. ТЯЛО: То е стройно и гъвкаво, с издължена линия и с леко повдигната задница. Ангорската котка се отличава с нежна костна система. КРАЙНИЦИ: Те са фини и издължени, като предните са по-дълги. Кампактните лапи имат характерни кичурчета козина между пръстите. ОПАШКА: Тя е плътна и украсена с гъсти косми. Завършваща с остра "метличка" и носена с финес, тя често е завита върху гърба на животното.ОЧИ: Те имат характерна бадемовидна форма и чудесно оцветяване. Най-често сред екземплярите се срещат бледосини, оранжеви и зелени очи, но не са изключение и други нюанси. Могат да бъдат и различен цвят.ШИЯ: За разлика от персийските котки, шията на ангорката е тънка. Фина и елегантна, тя е обвита от характерна лека пухена "яка". КОСМЕНО ПОКРИТИЕ:Коприненият тоалет на ангорската котка е много впечатляващ. По тялото козината се състои от твърде фини и доста по-дълги от останалите косми - те започват от нивата на якичката към бутовете, до под корема.
Ангората наистина е малко дива, но лесно се приспособява и дори свиква да се разхожда на повод. Познавачите я смятат за много умно създание с претенции: да има около себе си "специален" човек - нежен и внимателен, който постоянно да се грижи за нея. Е, това може би е една мечта в нашето претоварено всекидневие. Косменото покритие на турската ангора не пада и не се скубе, което не е без значение. И ако всяка седмица то се изчетква с мека четка, веднага ще възвърне блясъка и прекрасния си "свилен" вид. В периода на смяна на козината, обаче, тази процедура се прави задължително 2 пъти седмично. Ако косменото покритие на Вашата любимка ви изглежда "замърсено" (независимо от тези грижи), знайте, че окраската на тази фина котка съществува и в различни леки нюанси на бялото - кремаво и екрю.
КРАТКО ОПИСАНИЕ
УШИ: Те за заострени, но широки в основата. Гъсто окосмени и "кичести", характерните уши подчертават триъгълната форма на чаровната муцуна. ТЯЛО: То е стройно и гъвкаво, с издължена линия и с леко повдигната задница. Ангорската котка се отличава с нежна костна система. КРАЙНИЦИ: Те са фини и издължени, като предните са по-дълги. Кампактните лапи имат характерни кичурчета козина между пръстите. ОПАШКА: Тя е плътна и украсена с гъсти косми. Завършваща с остра "метличка" и носена с финес, тя често е завита върху гърба на животното.ОЧИ: Те имат характерна бадемовидна форма и чудесно оцветяване. Най-често сред екземплярите се срещат бледосини, оранжеви и зелени очи, но не са изключение и други нюанси. Могат да бъдат и различен цвят.ШИЯ: За разлика от персийските котки, шията на ангорката е тънка. Фина и елегантна, тя е обвита от характерна лека пухена "яка". КОСМЕНО ПОКРИТИЕ:Коприненият тоалет на ангорската котка е много впечатляващ. По тялото козината се състои от твърде фини и доста по-дълги от останалите косми - те започват от нивата на якичката към бутовете, до под корема.
Няма коментари:
Публикуване на коментар