Норвежка горска

Произход и развитиеНорвежката горска котка произхожда от одомашнената дива котка, обитаваща фиордите и северните норвежки гори. Нейните предци имали достатъчно дълга и гъста козина, за да понасят суровите условия на севера. За съхраняване на популацията тези котки са развили разнообразни качества - главно да са бързи и ловки ловци. Норвежката горска котка е съхранила пищната дълга космена покривка, както и съобразителността и находчивостта на дивите си предшественици, които са живели преди много векове при тези сурови условия. За първи път породата е описана. през 1599 г. от свещеника натуралист Клаузен Фринс. В родината си тя е полулярна под името Уеги и за нея съществуват много легенди и митове. В една от тях се разказва за това, че богът на древните норвежци Тор имал котка, толкова огромна, че той не можел да я повдига, а в друга легенда богинята на красотата, любовта и плодородието Фрея пътешествала на колесница, впрегната от двойка огромни норвежки горски котки. След публикуването на "Норвежки народни приказки" през 1841 г. тези котки с дълга и пухкава опашка станали герои на народното творчество. За необичайните приключения на тази котка и сега се разказват истории във всички начални училища в страната. За първи път червено-бяла норвежка горска котка била показана на изложба в Осло през 1938 г., но норвежките фелинолози повече се интересували и отделяли внимание на чуждоземните екзотични породи, отколкото на своята родна порода. След Втората световна война норвежката горска котка свободно се кръстосвала с късокосместите фермерски котки, поради което съществувала опасност породата да изчезне. За да я спаси, президентът на норвежкия клуб на любителите на котки Карл Нордан установил строги правила за чистопородното й развъждане. През 1975 г. бил разработен стандарт на породата в норвежкия клуб на любителите на котки. През 1977 г. в Париж породата била призната официално и бил утвърден стандартът, което позволило на норвежката горска котка да участва във всички европейски фелиноложки изложби. В САЩ и Канада, по мнението на някои учени, тези котки са попаднали много отдавна с корабите на пътешествениците викинги, които носели със себе си нормандски полуодомашнени котки - предците на норвежката горска котка.Екстериор и стандартТялото е дълго, едро и гъвкаво, добре замускулено. Главата има триъгълна форма, носът е дълъг, с прав профил, без стоп. Има изразена брада. Ушите са дълги, високо поставени, с неголеми стърчащи косъмчета на върха (както при риса). Очите са големи, отворени и могат да бъдат различно оцветени, като цветът им трябва да съответства на окраската на козината. Крайниците са високи, като задните са по-дълги от предните. Опашката е дълга и рунтава. Космената покривка се състои от дълги, блестящи и непопиващи вода покривни косми, както и от гъсто плътно подкосмие. Лятното окосмяване е късо, без "якичка" и без гъсти косми на гърдите и брадата, поради това, че подкосмието е слабо развито. Наесен се образува зимното окосмяване, което е обилно и равномерно по цялото тяло, като се образува гъсто и плътно подкосмие, предпазващо котките от студове. На задната част на "гащичките" на задните крайници покриващите косми са малко, тъй като се покриват от дългите косми на опашката. Покривните косми започват да нарастват при подрастващите котки на 3 до 5-месечна възраст. Допуска се всякакъв цвят на окраската, а също и комбинация на белия с други цветове за крайниците, корема и гърдите. Най-често срещаните комбинации са някой основен цвят с бяло на гърдите, лапите и корема. При оценяването на изложби особено се цени типът и качеството на косъма, като цветът и рисунъкът имат второстепенно значение. Недостатъци на породата са сух и сплъстен косъм, къса опашка, къс нос, наличие на стоп, закръглена или четириъгълна глава, малки уши или голямо разстояние между тях, както и много слаби и дребни екземпляри.Качества и поведение:Независимо от това, че норвежката горска котка е съхранила много от чертите на своите диви предшественици, тя живее нормално в домашна обстановка.