Произход и развитие:
Породата е създадена в Русия през XI в. от преселници от Европейската част на Русия, установили се в Сибир, които носели със себе си освен покъщнината си и домашните си котки. Попадайки в суровите сибирски условия, влязъл в действие закона за естествения подбор. За да оцелеят от сибирските мразове, котките е трябвало да имат гъсто подкосмие и обилна космена покривка. По този начин тези котки, които не са имали такова космено покритие, са загивали и оставали само добре окосмените котки с обилно подкосмие. Така природата е надарила сибирските котки с дълга, остра на пипане и притежаваща водооттласкващи свойства космена покривка, както и с космени снопчета по ушите, предпазващи краищата им от замръзване. А за да може да ходи по дълбокия сняг, е било необходимо да има едри, мощни и овални лапи с гъсти косъмчета между пръстите. Сибирските котки са цитирани в трудовете на известния зоолог А. Брем, както и от някои други по-стари автори. В днешно време селекцията на породата се води старателно и се контролира от фелиноложката асоциация на Русия. Стандартът с приет и утвърден от нея през 1987 г., заедно със селекционна програма за стабилизиране на породата. През 1992 г. породата е призната от всички международни организации.
Екстериор и стандарт:Сибирската котка има масивно, силно и леко издължено тяло с добре развити гърди, със здрави добре замускулени крайници, с едри овални лапи и гъсти снопчета от косми между пръстите. Главата е относително голяма, широка, с трапецовидна форма. Носът е средно дълъг, широк и прав, със забележим стоп. Бузите са пълни, има дълги мустачки. Ушите са средно големи, широки в основата, с форма на равностранен триъгълник, като в края са леко закръглени и имат снопчета от косми на върха. Очите са широко поставени, средно големи, с овална или бадемовидна форма, като обагрянето им хармонира с окраската на козината. Крайниците са средно дълги, дебели, с едри овални лапи, силно окосмени между пръстите. Има добре развити възглавнички на лапите. Опашката е средно дълга, дебела в основата, изтъняваща и затьпена в края. Космената покривка с много гъста, средно дълга, слабо прилягаща, мека с копринен блясък и еднородна структура. На шията козината е най-дълга, като образува подобие на грива, закриваща цялата шия от линията на ушите и бузите до лопатките. Цялостно котката трябва да изглежда равномерно окосмена. Окраската според стандарта може да бъде всякаква, но се предпочита с агути-фактор. Недостатъци на породата са рязко изразен стоп, твърди осилести косми, ватено подкосмие или тънък косъм. Качества и поведение
Сибирската котка притежава силно изразен майчински инстинкт. Лесно се запложда и отглежда добре поколението си, като ражда обикновено 3 до 5 котета. Котките от тази порода са издръжливи животни с вроден имунитет срещу някои заболявания. Козината им не изисква старателно ресане, тъй като тя сама поддържа чистотата и порядъка й.
Породата е създадена в Русия през XI в. от преселници от Европейската част на Русия, установили се в Сибир, които носели със себе си освен покъщнината си и домашните си котки. Попадайки в суровите сибирски условия, влязъл в действие закона за естествения подбор. За да оцелеят от сибирските мразове, котките е трябвало да имат гъсто подкосмие и обилна космена покривка. По този начин тези котки, които не са имали такова космено покритие, са загивали и оставали само добре окосмените котки с обилно подкосмие. Така природата е надарила сибирските котки с дълга, остра на пипане и притежаваща водооттласкващи свойства космена покривка, както и с космени снопчета по ушите, предпазващи краищата им от замръзване. А за да може да ходи по дълбокия сняг, е било необходимо да има едри, мощни и овални лапи с гъсти косъмчета между пръстите. Сибирските котки са цитирани в трудовете на известния зоолог А. Брем, както и от някои други по-стари автори. В днешно време селекцията на породата се води старателно и се контролира от фелиноложката асоциация на Русия. Стандартът с приет и утвърден от нея през 1987 г., заедно със селекционна програма за стабилизиране на породата. През 1992 г. породата е призната от всички международни организации.
Екстериор и стандарт:Сибирската котка има масивно, силно и леко издължено тяло с добре развити гърди, със здрави добре замускулени крайници, с едри овални лапи и гъсти снопчета от косми между пръстите. Главата е относително голяма, широка, с трапецовидна форма. Носът е средно дълъг, широк и прав, със забележим стоп. Бузите са пълни, има дълги мустачки. Ушите са средно големи, широки в основата, с форма на равностранен триъгълник, като в края са леко закръглени и имат снопчета от косми на върха. Очите са широко поставени, средно големи, с овална или бадемовидна форма, като обагрянето им хармонира с окраската на козината. Крайниците са средно дълги, дебели, с едри овални лапи, силно окосмени между пръстите. Има добре развити възглавнички на лапите. Опашката е средно дълга, дебела в основата, изтъняваща и затьпена в края. Космената покривка с много гъста, средно дълга, слабо прилягаща, мека с копринен блясък и еднородна структура. На шията козината е най-дълга, като образува подобие на грива, закриваща цялата шия от линията на ушите и бузите до лопатките. Цялостно котката трябва да изглежда равномерно окосмена. Окраската според стандарта може да бъде всякаква, но се предпочита с агути-фактор. Недостатъци на породата са рязко изразен стоп, твърди осилести косми, ватено подкосмие или тънък косъм. Качества и поведение
Сибирската котка притежава силно изразен майчински инстинкт. Лесно се запложда и отглежда добре поколението си, като ражда обикновено 3 до 5 котета. Котките от тази порода са издръжливи животни с вроден имунитет срещу някои заболявания. Козината им не изисква старателно ресане, тъй като тя сама поддържа чистотата и порядъка й.
1 коментар:
Впечатленията ми от породата са превъзходни. Затова регистрирах развъдник - за да има и в България от тези котки, и да се пази потеклото.
Публикуване на коментар