Произход и развитие
Тази порода котки произхожда от френския манастир Кувен дьо Шартрьоз в Западните Алпи. Историята на породата започва от 1558 г, когато е създадена от монасите на картезианския орден от този манастир и напомня за произвежданото от тях питие шартрьоз. Говори се, че те продавали само кастрирани животни и дълго време котките от тази порода били притежание само на манастира. През XVIII в. Карл Линей описва картезианската котка като особен вид. Стандартът на породата е бил обявен още през 1934 г., но неправилната селекционна дейност довела до това, че през 1967 г. поради голямата прилика с британската синя котка, FIFе я приравнява с нейния стандарт. Десет години по-късно белгийски селекционери започнали възстановяването на първоначалния тип шартрьоз и успели, като през 1978 г. стандартът на породата е бил утвърден и породата е официално призната като самостоятелна от всички международни организации. Днес породата е разпространена особено много във Франция, Белгия, Швейцария и САЩ.
Екстериор и стандарт
Котките от тази порода са със средно дълго, масивно, едро, мускулесто тяло и широки, развити гърди. Главата е с едра брадичка, пълни бузи, наподобяващи обърнат трапец. Носът е широк, като има ясно изразен стоп. Ушите са средно големи, прави, но не вертикално стоящи и високо поставени върху черепа. Очите са големи, кръгли, оцветени в преобладаващ медночервен или тъмнооранжев цвят. Крайниците са къси, мускулести, стабилни, с овални и здрави лапи. Опашката не е особено дълга, в края леко заоблена. Козината е гъста, лъскава и невинаги прилепнала плътно към тялото (леко стърчаща). Окраската е еднотонна по цялото тяло. Допустими са всички сини тонове, но се предпочита сребристо-синият цвят. Оцветяването трябва да е еднообразно чак до корена на косъма, а цветът на опашката - идентичен с цвета на тялото.За недостатъци на породата се смятат ивици, оттенъци, кафеникави тонове и бели петънца и косми, а също и зелен оттенък на очите и "мътност". Цветови варианти :Срещат се две разновидности на породата, които се различават само по цвета на козината и очите:CHA as - шартрьоз сребристо-син (светлосин) с медночервени очиCHA a - шартрьоз стоманеносин (сиво-син) с оранжеви (жълти) очи
Качества и поведение
Котките от тази порода са тихи, спокойни и гальовни. Имат жив темперамент и уравновесен нрав, поради което са идеален партньор на хора от всички възрасти. Лесно се привързват към членовете на семейството и трудно понасят дълги раздели - има случаи на смърт от глад след смъртта на господаря. Отличен ловец на мишки и плъхове. Отличичава се с добро здраве, поради което не създава проблеми, но съществува опастност от затлъстяване при прехранване.
Тази порода котки произхожда от френския манастир Кувен дьо Шартрьоз в Западните Алпи. Историята на породата започва от 1558 г, когато е създадена от монасите на картезианския орден от този манастир и напомня за произвежданото от тях питие шартрьоз. Говори се, че те продавали само кастрирани животни и дълго време котките от тази порода били притежание само на манастира. През XVIII в. Карл Линей описва картезианската котка като особен вид. Стандартът на породата е бил обявен още през 1934 г., но неправилната селекционна дейност довела до това, че през 1967 г. поради голямата прилика с британската синя котка, FIFе я приравнява с нейния стандарт. Десет години по-късно белгийски селекционери започнали възстановяването на първоначалния тип шартрьоз и успели, като през 1978 г. стандартът на породата е бил утвърден и породата е официално призната като самостоятелна от всички международни организации. Днес породата е разпространена особено много във Франция, Белгия, Швейцария и САЩ.
Екстериор и стандарт
Котките от тази порода са със средно дълго, масивно, едро, мускулесто тяло и широки, развити гърди. Главата е с едра брадичка, пълни бузи, наподобяващи обърнат трапец. Носът е широк, като има ясно изразен стоп. Ушите са средно големи, прави, но не вертикално стоящи и високо поставени върху черепа. Очите са големи, кръгли, оцветени в преобладаващ медночервен или тъмнооранжев цвят. Крайниците са къси, мускулести, стабилни, с овални и здрави лапи. Опашката не е особено дълга, в края леко заоблена. Козината е гъста, лъскава и невинаги прилепнала плътно към тялото (леко стърчаща). Окраската е еднотонна по цялото тяло. Допустими са всички сини тонове, но се предпочита сребристо-синият цвят. Оцветяването трябва да е еднообразно чак до корена на косъма, а цветът на опашката - идентичен с цвета на тялото.За недостатъци на породата се смятат ивици, оттенъци, кафеникави тонове и бели петънца и косми, а също и зелен оттенък на очите и "мътност". Цветови варианти :Срещат се две разновидности на породата, които се различават само по цвета на козината и очите:CHA as - шартрьоз сребристо-син (светлосин) с медночервени очиCHA a - шартрьоз стоманеносин (сиво-син) с оранжеви (жълти) очи
Качества и поведение
Котките от тази порода са тихи, спокойни и гальовни. Имат жив темперамент и уравновесен нрав, поради което са идеален партньор на хора от всички възрасти. Лесно се привързват към членовете на семейството и трудно понасят дълги раздели - има случаи на смърт от глад след смъртта на господаря. Отличен ловец на мишки и плъхове. Отличичава се с добро здраве, поради което не създава проблеми, но съществува опастност от затлъстяване при прехранване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар