Произход и развитие:
Тонкинската котка е порода, получена от кръстосване на сиамска котка с котка бурма, в резултат на което се е получила красива котка с телосложение на бурма и сиамска окраска. Породата е създадена преди няколко десетилетия, но не е получила веднага признание, тъй като в потомството са се получавали разцепвания на фенотиповете. През 1960 г. породата е била регистрирана от канадската асоциация на любителите на котки и едва през 1978 г. - от американската асоциация на любителите на котки, но шампионски статус е получила едва през май 1984 г. Оттогава породата набира популярност не само на северноамериканския континент, но и по други части на света. Много котки от тази порода са побеждавали на международни фелиноложки изложби поради красивата си окраска, която получила название "норков тип", тъй като по структура и цвят на козината напомня на космената покривка на това животно.
Екстериор и стандарт
Тялото е стройно, дребно и изящно, с добре развита мускулатура и по мнението на някои специалисти може да се сравни с някои египетски статуи. Главата е клиновидна, с квадратна муцуна и дълъг нос. Ушите са големи, със закръглени краища. Очите са с бадемовидна форма и удивително красив синьо-зелен цвят, светещи като скъпоценни камъни - една от отличителните черти на породата. Крайниците са дълги и стройни, а лапите са малки и овални. Опашката е дълга, съразмерна на телосложението. Козината е къса и мека. Окраската на козината е бледосива, с отмети както при сиамската котка, но не така силно изразени. )
Качества и поведение:
Тонкинските котки остават тъмни до определена възраст, като истинската окраска се проявява едва между 16-18-месечна възраст. Отличават се с прекрасен характер и проявяват голяма любов към хората, което кара притежателите им силно да се привързват към тях.
Тонкинската котка е порода, получена от кръстосване на сиамска котка с котка бурма, в резултат на което се е получила красива котка с телосложение на бурма и сиамска окраска. Породата е създадена преди няколко десетилетия, но не е получила веднага признание, тъй като в потомството са се получавали разцепвания на фенотиповете. През 1960 г. породата е била регистрирана от канадската асоциация на любителите на котки и едва през 1978 г. - от американската асоциация на любителите на котки, но шампионски статус е получила едва през май 1984 г. Оттогава породата набира популярност не само на северноамериканския континент, но и по други части на света. Много котки от тази порода са побеждавали на международни фелиноложки изложби поради красивата си окраска, която получила название "норков тип", тъй като по структура и цвят на козината напомня на космената покривка на това животно.
Екстериор и стандарт
Тялото е стройно, дребно и изящно, с добре развита мускулатура и по мнението на някои специалисти може да се сравни с някои египетски статуи. Главата е клиновидна, с квадратна муцуна и дълъг нос. Ушите са големи, със закръглени краища. Очите са с бадемовидна форма и удивително красив синьо-зелен цвят, светещи като скъпоценни камъни - една от отличителните черти на породата. Крайниците са дълги и стройни, а лапите са малки и овални. Опашката е дълга, съразмерна на телосложението. Козината е къса и мека. Окраската на козината е бледосива, с отмети както при сиамската котка, но не така силно изразени. )
Качества и поведение:
Тонкинските котки остават тъмни до определена възраст, като истинската окраска се проявява едва между 16-18-месечна възраст. Отличават се с прекрасен характер и проявяват голяма любов към хората, което кара притежателите им силно да се привързват към тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар