Произход и развитие :
Породата е получила наименованието си от едноименната провинция Корат в Тайланд, където се предполага, че котки от тази порода са били отглеждани преди много векове. В родината си котките са известни под името "Ши-шаурат", където се смятало, че техният сиво-син цвят носи щастие, поради което много се ценели. Такива котки били разпространени не само в Тайланд, но и в японския гр. Тайся, където ги развъждали от векове под името Си-Сават (на японски означава щастие). Древните японци са смятали, че котките от тази порода действително носят щастие, поради което високо се ценели, но при никакъв случай не ги продавали, а само ги подарявали на високопоставени лица и верни приятели. Котка от тази порода за първи път била показана в Англия през 1896 г. на изложба на националния клуб на любителите на котки, но била дисквалифицирана. Едва през 1959 г. първите екземпляри от "щастливата порода" били доставени в САЩ от Банкок, а след успешното им размножане, пренесени оттам в Европа и Австралия. През 1965 г. породата станала много популярна и била разпространена из цяла Северна Америка, където стандартът й бил признат от всички американски и канадски котешки асоциации. През 1972 г. породата попада във Великобритания, където стандартът й също бил признат. В днешно време породата корат се цени много на международните фелиноложки изложби, като котките с тайландски произход се предпочитат пред котките от японско потекло.
Екстериор и стандарт;
Тялото на котката Корат има елегантна форма, среден размер и добре развита мускулатура. Главата има сърцевидна форма. Челото е широко, носът е сравнително голям, леко заострен, с рязко изразен стоп. Бузите са силни и добре развити. Подбрадието не трябва да бъде широко, нито остро, така че да не придава на главата остра форма. Ушите са широко и високо поставени, големи, със заоблени краища. Очите са големи, блестящи, с кръгла форма. Оцветени са в зелено, като се допуска и кехлибарен цвят. При малките котета първоначално са сини на цвят, но с половото съзряване стават кехлибареножълти и вече на 2-годишна възраст се оцветяват в зелено. Крайниците са умерено дълги, добре замускулени, а лапите са малки и овални. Опашката е средно дълга, дебела в основата и закръглена накрая. Козината е гъста, къса, коприненоподобна, с блестяща и тънка текстура, добре прилепнала към тялото. Липсва подкосмие. Окраската е равномерна по цялото тяло със сребристо-син цвят (без петна). Носът, устните и възглавничките на лапите са тъмносини или лилави, но се допуска и розов оттенък. Цветови варианти :Предпочита се преобладаването на сребристия цвят.
Качества и поведение:
Котките от тази порода са спокойни, много съобразителни, с недоверие се отнасят към непознати хора, не обичат шума. По тази причина трудно понасят изложбена обстановка, към която трябва да се приучват. Чувствителни са към студ и са склонни към респираторни заболявания, поради липсата на подкосмие. Отличават се с висока плодовитост.
Породата е получила наименованието си от едноименната провинция Корат в Тайланд, където се предполага, че котки от тази порода са били отглеждани преди много векове. В родината си котките са известни под името "Ши-шаурат", където се смятало, че техният сиво-син цвят носи щастие, поради което много се ценели. Такива котки били разпространени не само в Тайланд, но и в японския гр. Тайся, където ги развъждали от векове под името Си-Сават (на японски означава щастие). Древните японци са смятали, че котките от тази порода действително носят щастие, поради което високо се ценели, но при никакъв случай не ги продавали, а само ги подарявали на високопоставени лица и верни приятели. Котка от тази порода за първи път била показана в Англия през 1896 г. на изложба на националния клуб на любителите на котки, но била дисквалифицирана. Едва през 1959 г. първите екземпляри от "щастливата порода" били доставени в САЩ от Банкок, а след успешното им размножане, пренесени оттам в Европа и Австралия. През 1965 г. породата станала много популярна и била разпространена из цяла Северна Америка, където стандартът й бил признат от всички американски и канадски котешки асоциации. През 1972 г. породата попада във Великобритания, където стандартът й също бил признат. В днешно време породата корат се цени много на международните фелиноложки изложби, като котките с тайландски произход се предпочитат пред котките от японско потекло.
Екстериор и стандарт;
Тялото на котката Корат има елегантна форма, среден размер и добре развита мускулатура. Главата има сърцевидна форма. Челото е широко, носът е сравнително голям, леко заострен, с рязко изразен стоп. Бузите са силни и добре развити. Подбрадието не трябва да бъде широко, нито остро, така че да не придава на главата остра форма. Ушите са широко и високо поставени, големи, със заоблени краища. Очите са големи, блестящи, с кръгла форма. Оцветени са в зелено, като се допуска и кехлибарен цвят. При малките котета първоначално са сини на цвят, но с половото съзряване стават кехлибареножълти и вече на 2-годишна възраст се оцветяват в зелено. Крайниците са умерено дълги, добре замускулени, а лапите са малки и овални. Опашката е средно дълга, дебела в основата и закръглена накрая. Козината е гъста, къса, коприненоподобна, с блестяща и тънка текстура, добре прилепнала към тялото. Липсва подкосмие. Окраската е равномерна по цялото тяло със сребристо-син цвят (без петна). Носът, устните и възглавничките на лапите са тъмносини или лилави, но се допуска и розов оттенък. Цветови варианти :Предпочита се преобладаването на сребристия цвят.
Качества и поведение:
Котките от тази порода са спокойни, много съобразителни, с недоверие се отнасят към непознати хора, не обичат шума. По тази причина трудно понасят изложбена обстановка, към която трябва да се приучват. Чувствителни са към студ и са склонни към респираторни заболявания, поради липсата на подкосмие. Отличават се с висока плодовитост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар